Антисемитизмът се завърна в Европа. Крясъци „мръсни евреи“ по време на протестите на „жълтите жилетки“ във Франция; антисемитски плакати, осъждащи унгарско-американския филантроп Джордж Сорос в Унгария; спор заради антисемитски забележки, заплашващи целостта на британската Лейбъристка партия – всичко това е част от будещата притеснения тенденция.

Тази специфична европейска патология реално никога не е изчезвала, разбира се, но след Холокоста беше ограничена до крайно дясната периферия в обществото. Сега броят на инцидентите и жестоките нападения се увеличава. Не само че тази болест се завръща; тя

се използва като оръжие от националистическите правителства

и партиите от двете страни на политическия спектър. Какво може да обясни това тревожно възраждане?

Провалът на постигнатия политически консенсус между дясно- и лявоцентристите в Европа играе важна роля. Докато центърът се разпада, периферията се увеличава. Възходът на екстремистките партии действа като зелена светлина за антисемитизма на Стария континент, а президентът на САЩ Доналд Тръмп активизира расистите и белите, които вярват във върховната власт само на една група да говори от другата страна на Атлантика, т.е. те.

В основата си днешната европейска антисемитска заплаха е физическа. Франция обяви преди дни, че отчита 74% ръст на жестоките нападения срещу евреи, а полицията в Германия съобщи за увеличение с 60%. От допитване, в което са участвали над 16 000 евреи в 12 европейски държави, в края на миналата година Агенцията на ЕС за основните права установи, че 90% от анкетираните смятат, че антисемитизмът се увеличава в страната им, а 30% казват, че са били обект на тормоз. Над една трета избягват да присъстват на еврейски събития и да посещават такива места, тъй като се притесняват за сигурността си.

Опасността надхвърля физическата цялост. Въпроси, които нямат нищо общо с евреите – мигрантската криза или протестно движение, предизвикано от цените на горивата – изведнъж се завъртяха около тях. Съществуващи векове наред стереотипи отново се появиха: еврейският финансист интригант; всесилният еврейски конспиратор, обвинен в купуването на политическо влияние или че действа като „глобалист“, като дърпа лостовете на властта в преследване на богатство. Общото е, че евреите са „другите“, които не принадлежат към европейското общество.

Източникът на това съживяване се различава в Западна и Източна Европа
 

На Запад опасността идва от крайно лявата опозиция и от улицата. Във Великобритания антисемитизмът разделя опозиционната Лейбъристка партия, чийто лидер Джеръми Корбин настоява за международно приета дефиниция на бедствието, нарушаващо правото му да критикува Израел. Мюсюлманските критики на еврейската държава също така често са виновни за увеличаването на нападките към всички евреи: Когато демонстранти в шведския град Малмьо протестираха срещу решението на Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел, те призоваваха за интифада и обещаваха, че „ще застреляме евреите“. Ден по-късно, по време на демонстрация в Стокхолм, участник нарече евреите „маймуни и прасета“. По време на протести френските „жълти жилетки“ представиха евреите като част от корумпираната управленска върхушка, която ги потиска и ги държи бедни.

В бившия комунистически блок проблемите започват от върха. Крайнодесните политици националисти пропагандират антисемитизма. Много от правителствата в този регион – начело с Унгария – реабилитираха военнопрестъпници и минимизираха вината на страната си за унищожаването на еврейските си общности.

И Израел налива масло в огъня

Вместо да критикува европейските ревизионисти, израелският премиер Бенямин Нетаняху се присламчва към тях, оправдава лидери като тези в Полша и Унгария и го използва като начин да се противопостави на по-приятелски настроените към палестинците западни държави в ЕС.  Израелският лидер обаче изглежда, че споделя с Ярослав Качински и Виктор Орбан тревожната враждебност по отношение на човешките права, ценостите на Просвещението и ЕС. Той дори повтори атаките на унгарския премиер срещу Сорос.

САЩ също са застанали на погрешната страна на това идеологическо бойно поле. Подобно на израелския министър-председател президентът Тръмп се отнася благосклонно към ревизионистките лидери на Изток, въпреки дългогодишните си демократични съюзници на Запад. У дома той се занимава с антисемитските стереотипи. Много американски евреи обаче не смятат, че са в опасност, дори са на мнение, че могат да подкрепят Тръмп, без да застават зад европейските антисемити.

Тези обезпокоителни тенденции не трябва да предсказват връщането на 30-те години на ХХ век в Европа. Повечето западни европейски правителства не само защитават евреите си, но и ги призовават да останат. Френският президент Еманюел Макрон отговори на вълната от атаки, като обяви нови мерки в борбата с антисемитизма и заяви пред лидерите на еврейската общност във Франция, че ще признае антиционизма – отричането на съществуването на Израел – като форма на антисемитизъм.  Германия също толкова гласно заклеймява антисемитските атаки и дори създаде ново министерство, чиято задача е да се справя с проблемите на евреите в страната.

Въпреки това инцидентите с насилие продължават да се увеличават. Докато политическата периферия отново властва, жестокостта и честотата им само ще се увеличават. Изборите за Европарламент ще изпратят важен сигнал. Големият въпрос е: Ще победят ли политическите екстремисти, или демократичният център ще успее да удържи на техния напор?

За мен като евреин, който живее в Европа, част от причините за това са, че ЕС винаги е обуздавал деструктивния национализъм, както и даде привилегии и защити малцинствата – като позволи на гражданите да бъде горди и свободни белгийци, французи, поляци или унгарци – а също и евреи.  Тези ценности рискуват да се окажат под сериозна заплаха, ако партиите в политическия център се окажат, че имат числено превъзходство в Европарламента и загубят контрол от популистките партии, които прегръщат антисемитски идеи. Укрепването и защитата на живота на евреите в Европа ще изисква да укрепим и защитим Европа.

---------

*Уилям Ехиксон е директор на брюкселския офис на Европейския съюз за прогресивен юдаизъм и старши сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания.