Преди няколко години на стената на една сграда в Москва се появи надпис: „Има ли по-важни неща от фондовия пазар“? Отговорът на въпроса защо Русия „сама се простреля в крака и, де-факто, излизайки от сделката ОПЕК+, срути цената на петрола, може да е подобен: Русия не смята, че „се е простреляла в крака“, защото очевидно има неща, които са по-важни от цената на петрола. Какви са те?
Да се върнем малко по-назад във времето. Преди половин година Централната банка на Русия публикува "Проект на основните направления на парично-кредитната политика за 2020-2022 г.", в който при най-лош сценарий се разглеждаше вероятността цената на нефта да падне до $20-25 за барел. Тогавашният министър на икономическото развитие Максим Орешкин заяви, че "ако международната икономика се сблъска със сериозни проблеми...
$40 за барел устройват Русия".
Всичко това се случи дълго преди появата на коронавируса и се базира на голямата вероятност да се стигне до поредната световна икономическа криза. Лично аз направих същите прогнози, но по една друга причина - през 2020 г. цената на петрола ще бъде сериозно понижена, защото в годината на изборите в САЩ трябва да поевтинее бензинът, което би дало допълнителни точки на Доналд Тръмп. Точно както се случи през 2008 г., през 2012 г., през 2016 г. и в промеждутъчните избори за Конгрес през есента на 2018 г., когато цената на петрола падна от $86 до $50.
Спадът в цената на петрола с 10 долара добавя за икономиката на САЩ 0,2-0,25% от БВП, което за Тръмп съвсем не е излишно - особено на фона на историята с коронавируса. От тогава досега стойността на петрола спадна с 15 долара, което означава, че икономиката на САЩ ще получи допинг от 0,3-0,4% от БВП.
Но да се върнем към главния въпрос: защо Русия събори цената на петрола?
Русия, където всичко се гради и зависи от стойността на въглеводородите, в продължение на десетки години по никакъв начин не можеше да оказва влияние върху цената - до момента на създаване на ОПЕК+.
Русия, обаче, демонстрира истинското си значение
за петролния пазар, като излезе от сделката ОПЕК+, срутвайки за един ден котировките с повече от 10%.
Преди седмица Саудитска Арабия и другите членове на ОПЕК разсъждаваха така: ние ще намалим добива с милион барела, а всички онези, които не са от ОПЕК, ще съкратят с още 500 хиляди, кой и с колко - за нас е без значение. Но беше ясно, че основният дял на намалението се пада на Русия. Ама Русия не е съгласна? Тя няма къде да ходи - приходите от износ на въглеводороди са твърде важни за нея, ще се цупи малко и ще се съгласи.
И дори изказването на министъра на финансите Антон Силуанов на 28 февруари, че „..бюджетът ни е защитен, създадени са резерви. Сега при цена на петрола даже от порядъка на 30 долара за барел, теоретично казано, ние в рамките на четири години спокойно ще финансираме нашите разходи“, не направи впечатление в ОПЕК. Руският бюджет, по думите на Силуанов, се балансира при цена на петрола 42 долара за барел (тъй като става дума за руския нефт Urals, който е малко по-евтин от нефта от сорта Brent, който е 44-45 долара). Плюс това Русия е натрупала огромни финансови резерви - над половин трилион долара в злато и над 7 трилиона рубли във финансовия резерв на правителството.
Нищо не пречи на Русия (с присъединилия се към нея Казахстан)
да възстанови ОПЕК+, но вече при свои условия
- когато всички останали участници разбират степента на нейното влияние върху цената на петрола и готовността й да извърши резки и привидно самоубийствени движения. Това спокойно може да се направи, след като в САЩ минат президентските избори – за да се вдигне цената обратно, до 60-65 долара за барел.
От друга страна, като оставим настрана теорията, че „Тръмп е руски агент“, виждаме, че интересите на Доналд Тръмп и на Русия до голяма степен съвпадат. Тръмп вече се прояви като напълно проруски президент - със своето ембарго върху вноса на ирански петрол той разду стойността на петрола на световния пазар, като напълни бюджета на Русия, през всичките три години на власт той, както можеше, саботираше антируските санкции, като не допусна въвеждането на не само най-сериозните санкции срещу руския държавен дълг, но даже публично се изказа против утвърдените от Конгреса санкции, насочени към проваляне на работата по „Северен поток – 2“, той отмени приетите при Обама строги норми за екологичност и икономичност на автомобилния двигател и успешно се бори срещу преминаването на автомобилния парк на САЩ към електродвигатели (не напразно по резултати от 2019 година САЩ се влачи на опашката по електромобилизация).
Неговите съперници – демократите, са на точно обратните позиции. Те искат да се въведат строги антируски санкции, Иран да се върне на петролния пазар, да се ускори рязко отказването на автомобилния парк на САЩ от двигатели с вътрешно горене.
Така че,
Тръмп е несравнимо по-изгоден за Русия, отколкото президент-демократ.
Е, ръстът на експорта на американския лек петрол и американския втечнен природен газ е неизбежно зло, но зло, силно разтеглено във времето, което го отличава от санкциите, които могат да се въведат за няколко месеца, и връщането на Иран на петролния пазар, което би отнело около половин година.
Ниските цени на петрола в крайна сметка ще доведат до спад на шистовия нефтодобив, което не е изгодно за Тръмп. Но предвид това, че значителна част от американските нефтодобиващи предприятия успешно се хеджираха (т.е. застраховаха срещу ниската цена на нефта) през януари, след убийството на иранския генерал Сюлеймани, шистовият отрасъл ще издържи 3-4 месеца ниски цени без някакво съществено намаляване на добива. От друга страна, засилващата се - и проникнала в САЩ - епидемия на коронавируса ще доведе до това, че централните банки на света „ще отворят всички кранове“, като залеят пазара със свръхевтина ликвидност, и крачката на Русия е мярка за недопускане на прекомерен растеж на стойността на петрола.
Русия също така си дава сметка, че всяко допълнително намаляване на износа на нефт от страна на участниците в сделката ОПЕК+ само увеличава експорта на американски петрол, а и Саудитска Арабия, възобновявайки през април, както тя заяви, добива на нефт в неутралната зона на саудитско-кувейтската граница, едва ли в действителност „ще компенсира спада на нефтодобива в други свои находища“.
Русия вижда, че и двамата основни играчи само увеличават добива, САЩ - открито, Саудитска Арабия - скрито. Така че
защо в тези условия тя трябва да се държи по друг начин?
Разбира се, напълно е възможно Саудитска Арабия просто да е дезинформирала световния петролен пазар, както неведнъж преди това е заявявала, че „в съкратени срокове напълно е възстановила нефтения добив в пострадалите от есенната ракетна атака обекти“, и добивът в неутралната зона всъщност да не компенсира „недовъзстановеното“. Но за заинтересования страничен наблюдател ситуацията изглежда съвсем различно. А често пъти по-важно е как изглежда, отколкото как е в действителност.
По-интересен изглежда случилият се веднага след краха на ОПЕК+ арест в Саудитска Арабия на бившия принц-наследник, по-малкия му брат и брата на сегашния крал. Бившият принц-наследник е известен със сериозните си връзки със САЩ и вече няколко години всъщност е под домашен арест. Пълната неутрализация на предполагаемата опозиция, включително на двамата конкуриращи се наследници на престола (арестуваният брат на краля принц Ахмед е негов единствен кръвен брат, и според саудитската традиция той трябваше да го наследи, но крал Салман своевременно промени правилата за наследяване в полза на децата си) показва, че сегашният реален владетел на кралството – принцът-наследник Мохамед – или се готви да стане крал в най-близко време, или смята, че крахът на ОПЕК+ рязко увеличава рисковете за неговото управление.
