На 30.09 шахматният свят си припомни рождения ден на унгарския шахматист Янош Флеш. Той не е сред световния елит, но оставя едно забележително постижение. Флеш е шахматист с динамичен, атакуващ стил, увлича го и блинд играта. Завършва журналистика, а през 1960 г. лекарите му поставят диагноза рак на белите дробове с шанс да поживее още няколко месеца. Тогава 27 годишният Янош решава да подобри световния рекорд по едновременна игра с няколко съперника, без да гледа дъските. Дотогава той принадлежи на Найдорф. През 1947 г. в продължение на 24 часа аржентинският гросмайстор се сражава с 45 шахматисти. Резултатът му е феноменален - 39 победи, 4 равни и две загуби. След сеанса аржентинецът получава възпаление на главния мозък, а лечението му е продължително. Мачът на Флеш е на 16 октомври 1960 г. в Будапеща. На четвъртия час асистентът, който предава ходовете на 52-мата участници, припада от изтощение. След 13 часа игра Янош печели 31 партии и губи само три. Но най-впечатляващото настъпва след седмица – поредният медицински преглед не открива и следа от рака. Вероятно чудовищното напрежение на мозъка е мобилизирало неподозирани защитни ресурси на организма. Флеш умира през 1983 г. в автомобилна катастрофа.
Преди седмица куриер ми донесе препоръчана пратка. Подател – ДАНС. Съдържание – читателска карта за секретната им библиотека и любезна покана да я посетя, за да се запозная с документ от държавно значение. Посетих я. Посрещна ме паж, вероятно с чин капитан. Връчи ми книга със сафиянова подвързия, озаглавена „Генерал без сянка“.
- Инспектор Мошика, моля настанете се удобно – любезно изрече пажът. - Обядът е от 12 до 13 часа. Следва задължителен следобеден сън до 15 часа. Ако имате нужда от нещо, моля, повикайте ме. Записки от прочетеното са разрешени само в читателския ви дневник, който ще се съхранява в библиотеката.
Четивото бе увлекателно. Междудисциплинарно изследване върху странното и зачестяващо изчезване на сенките на видни политици. В първа глава бяха описани характерни случаи. В началото бе Доган. Снимки до 2012-а показваха, че той притежава сянка. В началото на 2013-а тя изчезва. Показателна бе засекретена фотография от 2014-а в Демир баба текке – Доган, петима негови почитатели и четири сенки. Следваха снимки, чийто ракурс е старателно подбиран, така че да се избегне наличието на сенки. Последната бе от 2018-а с американския посланик и Карадайъ.
Следваше фотосесията „Иван Костов с теменужки“. В повечето снимки Костов откровено бе обезсенчен. В други личаха примитивно монтирани сенки, вероятно взети от близкия хладилник. Аналогична бе и фотосесията на Бойко Борисов с магнолии, каракачанки и Цецо. Или пълна липса на сенки, или нескопосано добавени магарешки такива. Единствено сполучливо бе осенчването му в снимката с Тръмпови, навярно направено от професионалисти от ФБР.
Любопитна бе и фотографията на Нинова, яхнала кон на Тодоровден. Същински конник без глава. Сянката от коня и торса на ездачката бяха отчетливи, но тази от главата й категорично липсваше.
Илюстрираше се и стапянето на Румен-Радевата сянка. В поредица снимки от двор в Славяново, строен мъж по потник цепеше дърва, поливаше домати, галеше коте. Сянката му бе ортодоксална. Но в серия негови протоколни снимки от София тя се бе стопила.
Втора глава съдържаше студия на проф. Георг Краев от НБУ върху ролята на човешката сянка в българската митология и фолклор. Следваха подборки от творчеството на Джеймс Фрейзър, посветени на сянката в контекста на завръзката мит-магия-религия-научно познание. Цитиран бе и доклад на генерал Джуна-Давиташвили на тема „Езотерични проучвания върху човешката сянка“. Накрая бе препечатана в съкратен вариант монографията на Аугуст Мьобиус „Дескриптивна геометрия на човешката сянка“. От тези материали се правеше изводът, че човешката сянка е самостоятелен, макар и ирационален, субект. Когато в духовния мир на индивида цари хармония, сянката му го следва, подчинявайки се на законите на оптиката. Липсата пък на хармония я освобождава от този й категоричен императив.
Последната глава бе озаглавена „Криминалистика на човешката сянка“. Анализът в нея твърдеше, че съвременната криминалистика и законодателство изостават от развитието на ирационалните престъпления. Липсват методи за откриване и задържане на избягали сенки, няма и специализирани затвори за тях. Настояваше се незабавно да се основе Институт по ирационална криминалистика. Тук библиотечната камбанка извести началото на обяда. Когато легнах за задължителната следобедна дрямка, вече знаех панацеята за чезнещите сенки – блинд, повече игра на блинд партии.
