НА ГОЛЕМИТЕ ПАВЕТА
Днес ученикът Стоян Б. от 8 клас на столична изящна гимназия след училище закупи по заръка на родителите си шаран за Никулден на патерица в петък вечер. Носейки рибата към дома си в района на най-големите павета на столичния център, младежът се спъна в червен килим и изпусна шарана си заедно с раницата си от училище. 
Раницата избълва вътрешностите си, както Кронос повърнал навремето децата си - кой през главата, кой през друго място. 
Шаранът и ученическите пособия на младия художник се подредиха толкова живописно, че творецът усети как божията искра припламва в тази спонтанна артистична акция. 
За щастие наблизо минаваше и Космодемян Карагеоргиев, ценител на съвременното изкуство, също жител на Големите павета, наследник на голямопаветна династия, чиято родословна нишка се проследява чак до древната римска Сердика. 
(Космодемян по принцип се представя за меценат и куратор, но последните 20 години рядко е имал работа и доходи извън рентиерските 200-300 евро на месец.)
Космодемян и Стоян споделяха общи интереси в изкуството, а в спонтанната инсталация на шарана и раницата двамата изведнъж видяха смисъла на творческото си развитие. 
Космодемян почна на висок глас да хвали достойнствата на произведението и да обяснява символиката му на случайни минувачи, като бързо събра около себе си тълпа журналисти и специалисти по съвременно изкуство. 
Космодемян гръмко обяви, че арт-проектът с шарана и раницата е финансиран от общината и лично кметът е благословил младия талант, пред когото бъдещето в света на изкуството е нещо, което не можете да си представите. 
Това раздели изкуствоведите и журналистите на няколко лагера, като едни твърдяха, че произведението е джендърско и пошло, а други казваха, че е просто пошло, без да е джендърско, но Фандъкова каквато и да е, такова нещо не би допуснала.
Събитието бързо подпали и социалните мрежи, където гражданитесъщо изразиха отношение, всеки според естетическите си разбирания. 
Някои казаха, че в 1300-годишната история никога не е имало такъв позор, други викаха бог да си прибере вересиите и оставяха изводите на нас... Много хора крещяха и пишеха с големи букви, че не искат да коментират, защото възпитанието не им позволява, след което дълго бълваха тежки каруцарски псувни на майка, кобила, изкуство, семка и вяра. 
В подкрепа на произведението също се събраха доста гласове и някои експерти заявиха, че столицата ни най-после добива модерен европейски вид, а не някакви Самуили да ни вадят очите с лазер! 
Космодемян и последователите му заедно с младия художник Стоян Б. викаха един през друг:
"Традиция, съвремие и вечност! Шаран и пособия за рисуване, моливници, тетрадки. Това ни показва колко много имаме да учим... Езически и християнски символи... Конфликт на цивилизациите... Какво разбира Ганьо от изкуство!... Раницата повръща инструментите на знанието и творчеството, както китът повръща Йона... Шаранът, прободен с молив и пергел, символизира Никулден на патерица!... Адски фин тролинг и мета-ирония... И Зевс там, Кронос де викаш, Времето... Ужасно е органично! Това произведение хваща за гърлото, за апендикса, за опашната кост..."
И наистина, силата на изкуството показа как може да преобразява света около нас. 
Зигзагообразен гражданин плю сърдито в устата на шарана от инсталацията, друг спираловиден гражданин се впи в жадна целувка с главния предмет на натюрморта. 
Арт-акцията се поразтури, когато от общината, която е на 100 метра, дотичаха едновременно бащата на младия художник и паникьосани общинари, пиари и кметове. Щом от общината заявиха, че нямат нищо общо с проекта, всички, които го харесваха, промениха мнението си, освен Космодемян Карагеоргиев, който настояваше да му се плати хонорар за курирането на изложбата, и бащата на младия художник, който настояваше да му платят поне шарана, защото иначе ще наруши всички конвенции и ще се отдаде на алкохолизъм, домашно насилие, промискуитет и ефективни стачни действия. 
Ученикът се измъкна и отиде на другите павета да спи при баба си, която много му се зарадва.