От всичко покрай тая пандемия най ми харесва как станахме по-човечни, колко си помагаме, как преосмислихме ценностите си. 
Аз всеки ден и във всичко ставам по-хуманен, търпелив, разсъдлив и добродетелен. Дори някак целомъдрен - в известен смисъл и донякъде, но не напълно и фанатично. 
Даже понякога в името на живота съм малко по-строг с хората от квартала и комшийките. 
Гледам някаква, да кажем, баба, се засилила да влиза в магазина. Викам - стой, вещице, къде си тръгнала в навалицата, маската ти за нищо не става! Дай да ти напазарувам аз! 
Бабата ми каза за какво е тръгнала, купих ѝ продуктите, изпратих я до тях, занесох ѝ нещата и през целия път я хоках - няма да ходиш да се вреш между вирусите, аз ще ти пазарувам, а ти бъди разумна. И недей хойка по дядовци. Това е най-неразумното в тази обстановка, това обезмисля всички мерки на правителството! Ще бъдеш добра баба и заедно ще излезем от това отвратително международно положение. 
Бабата много не смееше да ми възразява. Така размахвах торбите ѝ, докато си изливах гражданския гняв, че тя само тихо скимтеше и гледаше дали няма да изпадне някоя чушка или друга стока от първа необходимост. 
Накарах се на бабата, занесох ѝ нещата у тях, тя взе да ме кани на чай със сироп от малини. Викам - ей, нормална ли си, как ще влизам тука, кой знае какво ще донеса, цял ден обикалям квартала и помагам на такива като тебе! 
Бабата я таксувах съвсем леко в рестото, защото все пак работя за сериозна кауза напълно безплатно. 
Изтичах пак до магазина и издърпах ухото на друг дядо - къде бе, мъжки! Къде си тръгнал в тоя час без коридор!  
Дядото ми обясни, че според последната версия на министерската заповед може да пазарува във всеки час, а Зеленият коридор му се падал в работното време. 
Охо! - викам. Ти значи и на работа ходиш да си рискуваш живота, и в магазините се гъчкаш, и сигурно с 5-6 бабички поддържаш непристоен тип отношения, ти имаш работа, жилище и пенсия, атрактивен дядка си, не ме лъжи.
Той взе да се оправдава, че имал само 4 приятелки в златната възраст и се държи много внимателно с тях. 
Викам - деде, по-млад съм от тебе, но и аз имам някаква представа от доносничество. Малко си загазил. Казвай какво да ти взема от аптеката и магазина. 
Таксувах го и него не повече от 15 процента в рестото и го пляснах по дупето леко, да ми има уважението, не да го заболи нещо, знам да си сдържам шамарите, аз също имам родители, на тях също им пазарувам, дори без никаква такса.
***
Така ми минават дните, отдадени на каузата. Не приемам заплащане, не се облагодетелствам от мъката на обществото, аз нанасям определени мехлеми върху раните и малко бичувам язвите, защото такъв ми е темпераментът, такава ми е съвестта - будилник и камшик! 
***
Комшийката ми впрочем не е бабичка, ама работеше в ковид отделение, само че аз свиках събрание на входа и заплаших семейството ѝ със санкции, ако не се оттегли от тая рискова работа на Първа линия! Или, викам, си спи там на работа при вирусите и не се мяркай тука да ни палиш чергата, или се прибирай и не си подавай повече носа от прага. Заедно сме по-силни, заедно ще го преодолеем.
Почнах да рисувам пред съседите ужасни картини. Входът ще стане морга. Няма да има кой да изнася труповете. Всички имаме близки в рискова възраст и придружаващи заболявания. Ако ще е така, викам, давайте да ви пиша некролозите, знам всичко за всеки един от вас! А тая жена във входа ни е бедствие. Трябва да се озапти.
Някои от съседите се съгласиха шумно с мен, други се отвратиха от поведението ми, но нищо не казаха, имаше и някакви индиференти, които предизвиках да защитят контратеза, само за да ги направя на пух и прах.  
Аз впрочем съм най-активният собственик във входа и се грижа за всички общи помещения, затова кажи-речи само аз имам достъп до тях. Другите собственици са малко несериозни, пък и по-добре да си държим дистанция. 
***
Комшийката се махна от ковид отделението, той мъжът ѝ си има работа като машинист в метрото, сега-засега ще им стигнат парите, деца нямат, да не се правят на ощипани. Изпълниха ултиматума ми, явно съм убедителен в доводите си, не всички от които са явни! 
Мъжът на комшийката работи на смени, чийто график знам наизуст - и не виждам нищо лошо в това!