Площадка, пейка, баби. Стоя до тях и цъкам на телефона мачове.
- Господине, "Черно море" ли играят?
- Не, ЦСКА-то били "Левски" - обяснява Баба 2 на Баба 1.
- Ние тук ви заговаряме, защото освен със судоку и с телевизора, вкъщи друго няма с какво да се занимаваме. "Черно море" кога играят?
- Ами-и-и... - мъча се да се сетя кога играят "Черно море".
Разговорът превключва на политика. Бабите помежду си:
- Аз тоз Бойко като го видя, не мога да го търпя, значи. Как не го е срам да се показва? Как не го е страх някой да не го убие?
- Те го пазят, охрана има, не се тревожи.
- Казал на Путин, още преди войната, че всичко тук каквото иска, ще му го направи. Само да поиска. Обаче евроантик стана.
- Евроатлантик.
- А ПП-то викат, не щем с Пеевски. Е как не щете, като бяхте с него? Ама и тоз Пеевски, къде се беше скрил, като напълнен бахур изведнъж се показа.
- А, с Царя беше, майка му с тотото, баща му не се знае, и хоп, айде милионите...
- Ама като напълнен бахур ти казвам. Много го мразя и него. Господине, кажете, не беше ли едно време през комунизма по-добре от сега?
Аз, сепнат:
- Ами-и-и... - чудя се какво да отговоря.
- Само трябваше за колите и апартаментите да отворят реда, да няма чакане, и банани и цитрусови плодове по-често да внасят. Другото си беше наред. Не е ли? - настоява Баба 1.
- Ами-и-и...- замислям се искрено защо не са внасяли по-често цитрусови плодове.
- А, не е така, чакай да ти кажа... - обръща се Баба 2 към Баба 1 и разказва защо през комунизма не е било по-добре. Слушам с половин ухо: плод-зеленчук, ревизия, жена начела друга, обаче едната се оказала любовница на партийния секретар, той разрешил спора според любовницата си.
- Не е ли така, господине?
- Кое?
- Ами че имаше партийни секретари и любовници, господине, и така се решаваха нещата?
- Е, сигурно. Ама то любовници и сега има - намесвам се решително.
- Ами има. А ний по цял ден им слушаме глупостите по телевизора. Не са като вас, честен и умен човек.
Ставам от пейката. Дали да не се кандидатирам за депутат?