Това днешните сервитьори са хора за убиване – не ме разбирайте погрешно, но едно време те разбираха само от вдигане на пръста, че искаш да повториш, а днешните питат гордо какво точно обичам.
Пък аз обичам да си седя и да гледам какво става наоколо. Наоколо винаги стават интересни неща – трамваи минават, птички пеят, а точно в момента една от компаниите опитва да опровергае поговорката, че имало едно място, на което даже царят, президентът, дори премиерът отивали пеш. Помагат на човека да стигне до заветната врата – това правят, ако не се сещате точно какво.
Става и още по-интересно – в заведението се втурва репортерка.
- Къде точно ви носи инициативният комитет и с каква цел? – пита.
Нещастникът безмълвно посочва нарисуваното човече на вратата.
- И какво точно смятате да направите там, за да повишите благосъстоянието на съгражданите си? Ще реши ли това проблемите на топлофикацията? А на градския транспорт?
Ясно – предизборна кампания. Става все по-любопитно.
- Бързам по голяма… - фъфли преносимият кандидат.
- Това ви е отношението към нерешените проблеми на нашия град? Вичо, къде ми се моткаш, едър план върху дъното на панталоните му!
Въпросният Вичо тича с камера и обещава, че ще стане бомба.
- Чудесно, той сега се заключи вътре, нали ще можеш да вдигнеш камерата над вратата? Всъщност може и през ключалката – ще се получи страхотен ефект! Моля гражданите да запазят пълна тишина, за да запишем всеки звук от кабинката! Това е важно за нашите зрители!
Всички послушно млъкваме, изслушваме звуците и с облекчение дочакваме пускането на водата. Вратата се отваря и поолекналият кандидат излиза.
- Добре де, не ви ли стига, че съм пиян – защо трябва да ми се увирате и в кенефа!
Репортерката е във възторг.
- Виждате какъв натиск върху нашата независима медия! Месец преди изборите тоя представител на мижитурско крило на микропартия вече е събрал достатъчно самочувствие да опитва да ни налага във видимо нетрезво състояние как да отразяваме предизборната му кампания! Благодарение на такива като него България е на сто и седмо място по свобода на словото!
- Сто и единайсето – поправя я кандидатът.
- С подобни ваши действия и до сто и дванайсето ще стигнем! Вичо, едър план на кошчето с тоалетната хартия… Чакай, тия са сложили много слаба лампа, ще ти изнеса една, за да я снимаш на светло…
Тук вече не се сдържах.
- Красавице – рекох, - извинете, че се намесвам, но аз тук опитвам да си ям салатата… Какви ги вършите?
Красавицата се обърна с хартийката в ръка и ме изгледа като войник въшка.
- Вижте какво, многоуважаеми. Слушайте внимателно – няма да повтарям! Току-що за пореден път скрихме топката на другите и ги направихме смешни. Не схващате ли, че тоя репортаж е направо показно как се прави журналистика! Един ден той ще се изучава в университета, а тоя ден изобщо не е далеч, уверявам те, пияндура нещастна! Факултетът ще носи името на главния ми редактор и собственик, а аз ще преподавам разследваща журналистика и ще кръстят аудитория на мое име!
- Ако може, хартията – не на масата, моля…
- Нещо ви пречат нашите журналистически разследвания, така ли? Бъркат ли ви в здравето? Или имате нещо против свободата на словото? Хал хабер си нямате от тоя занаят! Благодарение на такива хартии ние се радваме на интереса, доверието и любовта на читателите и зрителите на нашата медия! Най-добре се продава изцапаната хартия, ако искате да знаете – а продажбите са най-важни в днешно време!
- Ама хартията е с…
- Точно това се продава най-много! Хората го обичат и търсят… Знаете ли колко души ни гледат в момента онлайн? Вичо, обърни към мен – онлайн сме! Скъпи зрители, гледайте внимателно, няма да повтарям – виждате онлайн хартия, доказваща морала на кандидат на славата, позволил си да плюска пържоли в деня, в който всички българи - патриоти и православни християни, постят!
Вдигнах пръст – сервитьорът тоя път разбра и ми донесе успокоителна голяма гроздова.
В днешното онлайн време, за да не се пропие човек, трябва да е много дебелокожо говедо.
