Третият четвъртък на ноември – с инспектор Мошика празнуваме деня на младото Божоле. Бавен дим от тлееща есенна шума. Ноздрите ненаситно пият сладкия му аромат. Небцето тръпне от вкуса на стар мавруд. Защото, речено е в евангелието на Лука: „И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро“. Глътчица мавруд, боц парченце сиренце. Подир - няколко глътки мълчание.
- Само през блажената есен церберите на познанието допускат някого да отмъкне късче от него – подхваща разговора Мошика и продължава:
- Необяснимо е защо през есента, но е факт. Ето сега, маврудът ми подсказва пример - случая с Хигс бозона. Припомням, че съществуването на тази елементарна частица предсказва Питър Хигс през 1964 г. Десетилетия я дирят, но никой не успява да я зърне. Почват на шега да я наричат „неродената мома“. Така, чак до март 2013, когато тя за първи път се появява официално в Големия адронен колайдер. Едра, съвършено гола частица с напращели гърди. И никой не споменава факта, че още преди четиридесет години доцент Сотир Трингов я е виждал. Това станало в една късна есен, разказвал ми е той. С колеги физици-теоретици обикалял из трънския край на лов за физически константи. Нощта ги заварва в село Парамун. Един прозорец само свети. Там дирят и намират подслон. Гостоприемната баба Добра ги гощава с печени картофи и джанковица – еталон за кулинарна хармония. Вечерта минава в сладки приказки, предимно спомени от ловуване на скитащи физически теории. Разговорът се завърта около Хигс бозона. Трингов разпалено защитава тезата, че такава частица няма, а теоретичният Стандартен модел, който предполага съществуването ѝ, е погрешен. Баба Добра, която до този момент кротко е следила разговора, наостря уши. Внимателно слуша, Джокондено се подсмихва, а хитроватите ѝ очички игриво примигват. Прекъсва разпаления спор между физиците и подканя Сотир:
- Другарю доцент, я ръгни у печкуту едну цепенку!
Трингов отваря нажежената вратичка, разравя буковата жар и от удивление онемява! Машата е уловила цели два Хигс бозона!
А баба Добра добродушно се смее и вика:
- Сите ученье сте кат кокошките. Све одите, све тражите, а нищо не сте загубиле!
Отпихме, помълчахме, а Мошика продължи:
- Благодарение на щедрата есен успях да разкрия прочутото убийство на тримата тенора върху сцената на операта във Верона. Но за това ще ти разкажа на Трифон Зарезан. А сега – един друг пример. Скоро срещнах археолога Строгов. Навремето свиреше в нашия любителски квартет. Седнахме на по бира и ето какво сподели той. През пролетта взел на концесия разкопаването на улица „Лафонтен“ в Банкя. Там, според прогнози на социологическата агенция „Алфа рисърч“, се очаквало да има ценни артефакти от тракийско време. Общината предоставяла улицата до края на септември и до втори хоризонт – бронзова епоха, точно до нивото на водопровода.
- Работата спореше. Знаеш, че и багерът, и фадромата ми са марка Комацу – сподели Строгов. - Но, уви! Август отмина, а нищо впечатляващо не бяхме открили. Само една бронзова глава, като тиква голяма, на местен тракийски вожд. Много добре запазена, заради тефлоновото си покритие. Попаднахме и на две кафеварки модел Севт III, както и добре съхранен вибратор – китайска стока. Пълен провал! Вече се примирих със загубата от този проект. Дойде първият есенен ден. И ето, към обед сензорите на багера запищяха на метал. Поразчистихме и пред очите ни блесна златен пожарникарски шлем с богата украса. Ювелирна направа! Излезе към 3 килограма. 31 сантиметра висок, диаметър - 25. От дясната страна на шлема бе изобразена двукрила врата, подобна на тази от "Дондуков 1", фланкирана от йонийски колони с капители с лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Това навярно бе портата на местната пожарна. От другата страна на шлема бяха гравирани дванадесет мъжки фигури, тракийски огнеборци. Маркучите си стискаха в ръце. От вътрешната страна на шлема – филигранни флорални мотиви с изобилие от магнолии, чиито клонки любовно обвиваха две големи букви - ББ. До шлема открихме и близо триметров маркуч. Импрегниран, непокътнат от годините и все още свързан към древен тракийски водопровод.
Сигурен съм, че златният пожарникарски шлем е бил есенен дар за екипа на Строгов – завърши разказа си Мошика.
Маврудът и времето кротичко чезнеха. Към полунощ се обади съседският петел. Вместо познатия рефрен „кукуригууу“, той бодро обяви:
- Le Beaujolais Nouveau est arrivé!
