Лежах си на плажа, събирах тен по кожата и песъчинки между зъбите, когато някой засенчи слънцето.
- Ало! - викнах. - Къде дават така! Платил съм си за това слънце!
Онзи не мръдна.
- И аз това питам! - вика. - Къде дават така!
Понадигнах се:
- Кой си ти, та ще ми засенчваш слънцето?!
- Кой сте вие, та ще лежите тука?! - контрира той.
- Ало! Ти луд ли си?! Това е плаж!
- На който вие нямате право да лежите!
Скочих да го бия и забелязах, че наблизо стои някакъв с лице като от реклама за средство против запек, изключително много ми заприлича на Валери Симеонов. Забравих за слънцето:
- Абе, това там не е ли вицепремиерът?!
Онзи гордо потвърди:
- Той е! А в неговата сянка се е скрила госпожа министърката! Двамата лично оглавяват проверката на този плаж! На който вие сте незаконен обект!
Така се разсмях, че едни чайки отлетяха кряскайки.
- Тихо! - извика след тях ВС. - Какво сте се разкрещели такива?!
Птиците млъкнаха, аз неволно снижих гласа си:
- Луди ли сте бе, хора?! Как така ще съм незаконен обект на плажа?!
- Ами така! - той разлисти някакви списъци. - Няма ви в книжата, нито разрешение за разполагането ви на пясъка е заведено, нито разрешение за експлоатацията ви има!
Зачудих се дали да не го бутна в дупката наблизо, след което да купя сладоледи на дечицата, които я бяха изкопали с лопатките си, та да го заровят, но се отказах от тази инак успокояваща идея. Реших да говоря разумно:
- Господин проверяващ, аз съм човек. Как така човек ще е незаконен обект на плажа?!
На него окото не му мигна:
- Какво пречи? Вижте, с настоящата проверка открихме незаконна лампа. Открихме незаконен пясъчник. Щом лампа и пясъчник на плажа могат да бъдат незаконни, защо човек да не може да бъде?
- Защото е човек - казах не много уверено.
- Законът важи за всички еднакво - отчуждено отсече той. - Въпросът е каква точно глоба да ви наложим освен разходите по отстраняването ви от плажа.
Това превърна чашата на търпението ми във вулкан:
- Вие съвсем сте изперкали!...
Вицепремиерът подскочи, извика:
- Този защо продължава да нарушава звуковата среда на плажа дори и след устните ми указания?!
От сянката му се подаде министърката и изсъска:
- Най-добре е багерите да дойдат!
- Съборете го! - извика Симеонов.
Току до ухото ми забръмча гневен дизел. Побягнах между налягалите на плажа хора, но усещах, че багерът е на крачка зад мен. Подвикнах задъхано през рамо:
- Братче, що ги правиш тези работи, а?!
- За пари, братче! - гузно ми подвикна багеристът.
Нямах какво да му възразя. Продължихме - аз да бягам, той да ме гони. Изведнъж вицепремиерът ме изпревари тичайки, но някак гордо, без да ме забелязва. След миг покрай мен притича възпълна дама по бански, която крещеше:
- Как така заемам повече от допустимото площ на плажа?! Аз съм била в дебелариум цял месец! А ти си пътник!
Симеонов ловко сви към паркинга, където чернееше служебната кола. Аз продължих напред и след малко багеристът се нави срещу 10 лева да ме качи в кофата и имитирайки преследване, да ме откара до автогарата. Смятах да взема първия автобус към най-близката планина. Не, лятото не е за море, ще дойда тук чак през зимата.
