„Парижката света Богородица” гори.

Дори Бойко Борисов каза, че векове история горят пред очите ни.

Всъщност – не точно пред очите ни. Защото ние не сме тук – ние сме на Марс.

Докато катедралата рухва сред пламъците, Националната телевизия ни забавлява, като върти новия сериал „Марс”.

А „Нотр Дам” гори – световните телевизии прекъсват програмите си и предават директно от бедствието. Репортерите им издирват специалисти – архитекти, историци, теолози, писатели, дори пожарникари. Слава Богу, новите технологии им позволяват да коментират оттам, където се намират в момента – от кабинетите, холовете, кухните, улиците.

Всички са потресени.

Освен нас.

Прещракваме на Би Ти Ви.

Там бъркат манджи. Кулинарно състезание. За нас, българите, мусаката е по-важна от слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Връщаме се отново към немарсианските телевизии – президентът Макрон си отменя речта, с която смята, че ще може да убеди хората с жълти жилетки да си прекратят протестите, президентът Тръмп дава през океана акъл как се гасят катедрали, държавни глави без такива познания просто изразяват потреса си от ставащото – но те са тук, в Европа, в Азия, в Африка – общо казано, на Земята.

Ние не сме оттук, от Европа, каква ти Европа, ние дори не сме на Земята – ние сме на Марс!

Пожарът се разраства – и деветдесетметровата кула на катедралата пада сред пламъците.

Доколкото разбираме чужди езици, научаваме от световните телевизии, че е спасена уникална реликва – съхраняваният в катедралата трънен венец на Христос.

За земните християни сигурно е важна новина, на нас - пука ни – тук, на Марс, тя е без особено значение.

Отиваме към „Нова”. Зуека и Рачков се правят на две капки вода и се бъзикат с най-известния мустак в България. Мустакът е залепен, но почти не му личи и това би трябвало особено да забавлява зрителите.

Отказваме се от големите, минаваме на кабеларките. Там предъвкват нечии апартаменти и изборни листи.

Примирено се прибираме при националната ни телевизия, за да погледаме това, което най-много ни вълнува в момента - хора в скафандри.

Тъпо, дами, господа, и други, разбира се - тук на Марс сме толерантни и разбиращи.

Любопитно – ако се беше подпалило нечие барбекю на последния етаж – колко ли телевизионни екипа щяха да отразят историческото събитие?

Защото тук, където се намираме, на Марс, едно такова бедствие е в състояние да преобърне целия ни политически, икономически и културен живот.

И да го прати на майната му.

Всъщност – сигурни ли сме, че вече не сме стигнали там?

Или все още сме само на Марс?