Туй е онуй, дето някой изпечен мафиозо като Тано Кариди седи и мълчи като пукел пред физиономията на Корадо Катани, докато онзи го разпитва за източването на банка "Антинари". Или за убийството на някой римски магистрат, все тая - гроб. Омерта значи съзаклятие. 

С две думи - може и да знам, ама няма да ти кажа, дал съм обет за мълчание. Пък иначе ще вземат да ме свитнат. Сериалът "Октопод" свърши злополучно за храбрия италиански инспектор много отдавна. Далеч преди нашенските костюмирани мутри да се изправят пред Сотир Цацаров, за да не му кажат нищо за една друга банка. Или пък за някое хранително натравяне.

Тук омертата е навсякъде, даже има регистрация в Агенцията по вписванията. "Раздават държавния милиард и половина за "Хемус" на частници", съобщава "Дума" и разкрива в подзаглавието: "ОМЕРТА се казва една от фирмите, сключила договор". Едва ли е възможно да се намери фирма с по-подходящо име, която да прави бизнес с държавата. Късмет и на добър час, магистрало!

Жалко, че все още нито един вестник не се е сетил да се кръсти "Омерта"!

"Фалшиви новини саботират магистрала "Струма", подхванал е истината от първа страница "Труд". На тоя хайуей историята му е не по-малко клета, а бъдещето - обвито в мъгла и спъвано от отцеругатели: "Зелените пак ще бавят аутобана", обажда изданието, успявайки да намеси любимата тема, както Мирча Кришан дъвче краставицата.

Историята с недоотровения Емилиян Гебрев (оръжеен търговец и враг на Дон Шиши) като цяло е заклеймена от всички оцелели български вестници. Според някои думата "Новичок" по естествен път налива вода в американската мелница - "Пестицидната война на Цветанов" ("Дума"). Според други става дума за обикновена пералня - "Как с пропаганда може да се узакони оръжеен завод" ("24 часа"); "По следите на една зловеща манипулация" ("Труд").

А другите? Други няма.