Още от началото на кампанията се придържахме към тезата, че Мая Манолова и Йорданка Фандъкова са две конски сили в една и съща джипка. За това имаше различни маркери, като се почне от отношението на самия Борисов, който в началото даваше вид, като да му е все едно коя от двете ще седне в кметския стол. Той нарече и двете жени "умни", а и все пак Мая Манолова стана омбудсман с гласовете на ГЕРБ по съвет на Бойко Борисов. Имаха си разни танци и по време на омбудсманлъка.
Фандъкова бездруго е амортизирана, измъчена от дългогодишната служба на многофункционален параван, най-сетне и годинките житейски опит са повече от Маините - с извинение. Това не е грубиянска забележка на тема женски качества, а биологически факт, който е важен за всички хора на изборна длъжност.
Сега между двата тура обаче нещата изглеждат по-кървави.
Двете кандидатки са се надъхали и разхвърлят пачки като редосеялки.
За Фандъкова заваляха еднотипни видеоклипчета за подкрепа от страна на известни софийски актьори, които се редуват да възхваляват кмета с пиарски клишета и прекрасности: нашият град има нужда от Йорданка, аз я познавам, тя мисли за културата и за красотата, тя помага на творците! Няма голям град без малки проблеми, дайте да дадем от себе си, за да има за всички!
Когато Ицо Хазарта реши да пее на предизборно събитие на ГЕРБ в Самоков, цялото демократично войнство, което се кълнеше в таланта му, изведнъж го презря и зачеркна като творец - не бил морален. Макар че Хазарта не е агитирал и не се е снимал с кандидат на ГЕРБ - той каза, че се съгласил заради младите хора в Самоков, които няма да имат друг шанс да видят на живо любимеца си. Отишъл, изпял няколко песни и си тръгнал.
А тия опашки от творци, които се надпреварват да агитират и възхваляват Фандъкова - за тях няма такова болезнено усещане, защото те това работят хората и може би никой не очаква да са принципни.
С политическите партии е по-сложно. В деня след първия тур десните партии в София се озоваха в състояние на екзистенциален гърч. Взеха първоначално решение да не подкрепят нито една от претендентките, ама така се измъчиха, докато го съобщят и аргументират, че доста хора останаха в състояние на почуда и неизвестност - какво искат да ми кажат тия лидери, имат ли позиция, или нямат, изработват ли я тая позиция, или ги страх да не ги заблъскат с пачки?
Пачките наистина си търсят кого да цапардосат. (Условно казано, пачки - плащането невинаги е с пари, има много различни начини да си купиш човек.)
Фандъкова тръгна на рейдове из централите. Посети "Демократична България" и демократите обявиха, че се замислят дали да я подкрепят, ама после казаха, че не мислят, остават си равноотдалечени от пачките.
За Мая Манолова също нещата изглеждат като "бой последен". Преди изборите тя се обозначи като полуопонент на Гешев и полуопонент на Бойко Борисов. Още тогава се забелязваше някакво съвпадение на интересите с кръга "Капитал" - в изданията на групата се появяваха материали с умерено-дружелюбно съдържание за нея.
Сега Мая Манолова се заявява като завършен опонент на Борисов и Гешев. Тя подкрепи протестите срещу Гешев и ги обяви за рожба на Борисовата политика - понеже Борисов не си завършил съдебната реформа - и ето ти на, Гешев!
Нещата изглеждат вече различно. Манолова си заряза омбудсманлъка и пашалъка, за да сади на баир лозе - рискована борба за кметството. Такова нещо за печена политическа фемина като Манолова би могло да означава, че си е уговорила прилично трудоустрояване за след изборите - ако загуби.
В същото време Манолова почна да получава подкрепа от различни знакови фигури в либерално-протестьорските среди. Изглежда, на хората наистина им е писнало и искат някаква промяна, пък дори и частична, дори и с риска да е промяна привидна.
Ако тая работа с Гешев не е пак някаква уговорка (да се имитира съпротива срещу кандидатурата му) - Мая навлиза в един Бермудски триъгълник с най-различни неподозирани рискове. И не се знае докъде ще стигнат нещата!
