Цяла нощ сънувах някакви стихове, които се разпадаха в мига, в който се събуждах, иначе бяха божествени и се разправяше за това, че прогнозата, която не е базирана на аргументи и факти, е просто бабина деветина. 

Когато се събудих окончателно, в главата ми беше пълна каша, обаче кьорав стих не беше останал, а в съня бях сигурен, че съм съчинил минимум одата на Пишурката за на баба му хурката. 

Кръстьо Пишурка впрочем е нелош поет, но инерцията е страшна работа. Ботев като го напопържал в оная сатира - край! Пишурката от ония години си е нарицателно за стихоплетец, бабино-лелина гордост. Само в Лом и околните села си го тачат, защото Кръстьо Пишурка е учителствал там; сега има село Пишурка, а в Лом правят на негово име фестивал на любителския театър. За всички останали българи - ако въобще са го чували - Пишурката е оня бездарник, дето Ботев го пердаши. В същата сатира Ботев дърпа ушите и на Вазов, и на Славейков (големия), и на Пърличев - на другите някак им се е разминало, обаче Пишурката с това име просто си проси издевателствата. Но в края на краищата Пишурката не е някой самозванец - с удоволствие бих написал одата за на баба му хурката, но както признах, всичко ми отлетя от главата и остана само съмнителната максима, че прогнози без аргументи и факти са просто една бабина деветина.

Деветините сигурно не знаете какво представляват. Това било - като се нареждат снопи на кръст, се поставят два реда по четири снопа и най-отгоре още един, общо девет. 

Но бабините деветини са вид народна драматизация, която се прави на помена на деветия ден след смъртта на починалия. На този помен, за да не се споменава името на мъртвия, бабите почвали да дръндорят всякакви глупости, за да не се насочи разговорът към тежката тема.

Примерно. 

Баба 1: Миче, чу ли, че Катето Захариева щяла да се жени за тоя Сталин Гонзалес?

Баба 2: Тя поне чанти има, не е като Лилянка с турските ментета. Ти, Гиче, знайш ли, че на чантите им викали като у парламента - "реплика" и "дуплика"? 

Баба 3: Хептен взе да ни баламосваш! Как тъй на чантата ша й викат реплика и дуплика! Аз пък чух, че на министърките им викат чанти. 

Баба 1: Ми нали туй ви разправям. Министърките са чанти, пък чантите им - реплики-дуплики. 

Баба 3: Ааааа, разбрах. Значи чантата на чантата е реплика-дуплика. А кой е тоя Сталин Гонзалес? 

Баба 2: Приятел на Хуан Гуайдо, президента на Венецуела. 

Баба 1: Тоя, ако е президент, аз съм Кръстьо Пишурка. 

Баба 3: Ама Щатите въртят света на хурката си! Щом те казват, че Гуайдо е президент, значи е така. Мене питайте за тия работи - аз на Катето Захариева дупето съм й бърсала, когато още не е чувала за реплики на Сталин. Тъй и не ми казахте кой е тоя Сталин Гонзалес...

Баба 1: Нали ти рекохме, ма! Приятел на Гуайдо. Майка му и баща му са били от здравите сили и го кръстили Сталин. Той обаче се ориентирал към другите здрави сили и сега надува гайдата на Гуайдо! 

Баба 3: Ами казвайте ги навреме тия работи, бе! На мен пък хурката ми пробила гайдата и сънувах Троцки с пикел в главата... 

Всички Баби: Ма той умрял, ма! 

...Мен обаче тия бабини деветини няма да ми възвърнат загубените в съня стихове. А загубените стихове са като изпуснатата риба (най-голямата!), като изчезналия кивот, като Светия граал, като петрола на комшията и като легендата за Изгубения акорд.