Декември, Берлин, посолството на Русия на Unter den Linden 63-65. След полунощ е. Тихо е. Предколедно и мразовито. Около фенерите рой въртоглави снежинки. Три милиони тела нанкат в топлите си креватчета. Спят, сънуват, бълнуват, подпръцкват. Малцина са будните. В амбасадата караулят двама. На двора – снежният човек капитан Целовалник. В мазето – генерал-майор Шлемник-Байкалски. Нему е поверена чрезвичайна държавна задача – да внуши на когото трябва, че проектът „Северен поток 2“ е неотменим. Дошъл е под прикритието на акордьор на инструментите на духовия квинтет на посолството. Ето част от служебна му характеристика:
„Роден в градчето Муромцево, Омска област, близо до езерото Шайтан. Като гимназист перфектно научава немски език само чрез самоучител. Завършва висшия институт по оптика и механика в Ленинград. Попада в полезрението на ГРУ и е вербуван. В 1985 година е изпратен на двугодишно обучение във Факултета за трансцендентални форми за външно агентурно-оперативно разузнаване. Две години по-късно ускорено завършва психология в Медицинската академия във Владивосток. Изучавал е тувинско гърлено пеене в град Самагалтай при дядото на Сергей Шойгу. Има двегодишно обучение и стаж по индуктивна магия в племето оджибве от Перуанските Анди. Притежава бакалавърска степен по дизайн на кукли и кукловодене от университета в Лисабон. Работил е осем години в центъра на ГРУ по парапсихология съвместно с генерал-майор от медицинската служба Джу́на.
Отличава се с изключителен ум, сръчни ръце и блестящо въображение. Награждаван е с ордените „Свети апостол Андрей Първозвани“ и „За заслуги пред Отечеството“.
Три часа.
- Време е! - наум се подканя генералът и оставя чашата чай.
- Време е! - потвърждава отстоящият на 1600 километра часовник на Спаската кула и отмерва пет часа.
Генералът се настанява на дърводелския тезгях. Ноздрите му пият възбуждащия аромат на стърготини от карелска бреза, лепило и темперни бои. Ръцете му нежно вземат 25-сантиметровата току-що направената кукла. Тя е досущ като обитателката на резиденцията Bundeskanzleramt, досами Бранденбургската врата. Шлемник-Байкалски грижливо пооправя червеното й сакце, черните панталонки, сресва късо подстриганите й русоляви коси. Връхлита го ярък спомен. Ето го на брега на река Чанчамайо. Ромолът й се смесва с думите на индианския магьосник доц. Кватоко:
„Индуктивната магия има две разновидности - хомеопатичната и контагьозната. И двете приемат, че обектите си въздействат от разстояние чрез тайна индукция, предавана през невидим ефир. За хомеопатичната магия подобието поражда подобие. Контагьозната постулира, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, продължават да си въздействат от разстояние и след прекъсване на физическия им досег.
Магьосникът разсъждава така, както храносмила - в пълно невежество по отношение на протичащите причинно-следствени взаимодействия. Магията винаги е била изкуство и никога наука!
Магьосникът от племето оджибве знае – искаш ли да въздействаш върху някого, то издялкай от дърво малка негова фигурка. После направи с нея нужното!“
Генералът изнася куклата навън и я оставя в ръцете на капитан Целовалник. Той я гушва в снежните си обятия. На не повече от 300 м оттук, в легло номер 1 на Bundeskanzleramt, спи първообразът на куклата. Достопочтената Ангела е облечена в памучна пижама, обсипана с десетки гербчета на ФРГ. В просъница усеща, че ѝ става студено. Придърпва завивката и започва да сънува. Някой страстно я прегръща и целува и това отключва яркия спомен за директора на Културния център на СССР в Дрезден. Сегашният целувач обаче незнайно защо има ледено тяло и морковен нос. Тя се засмива, защото носът на целувача я гъделичка. Този сън бързо се стапя, а куклата отново е поставена на тезгяха. Шлемник-Байкалски деликатно сваля панталонките й. Трябва да положи последната стоманена тръбичка, идваща от флакон природен газ с надпис „North Stream 2”. Нов сън обзема Ангела. Тя усеща, че някой се е промъкнал под завивката й. Доближава я от към гърба и деликатно сваля долната част на канцлерската й пижама. Ах, та това е по-възбуждащо от ръкостискане с Порошенко! Ръката на немирника държи нещо стоманено твърдо и го насочва към газопровода й. От легло номер едно се носят едва сподавени стонове.
Сутринта обитателката на резиденцията се събужда във великолепно настроение. Тананика си „Morgengruss“ от „Хубавата мелничарка“. Закусва като Екатерина Велика – коняк и хайвер. Радва се на новината от „Die Welt“, че „Северен поток 2“ е доближил с 60 километра до заветния Грайфсвалд. А споменът от снощните сънища закачливо черви бузките й.
