Бойко Борисов пак е с ограничена публичност.
Държавата се лашка, стабилността се клати като - свършиха ни сравненията за клатене! - клати се като метроном, който отброява тактовете до края на опуса.
А Бойко отсъства. Тука сме си правили майтап, че и Сталин така се скрил в първите седмици след Хитлеровата инвазия в СССР. Но сега няма Втора световна война - само малко военновъздушно бутане с лакти за определена далавера. Желязната лейди на българския атлантизъм Елена Поптодорова директно обясни по телевизията, че от правилния избор на бойни самолети зависи оцеляването на кабинета, и смъмри задочно министър-председателя, че не му достига "политически кураж" да налага правилните атлантически решения за страната. И заяви, че първият кабинет на Борисов паднал, когато трябвало да надупчим Добруджа за шистов газ, но Борисов не проявил решителност. Много интересен кънекшън, който Борисов пусна покрай ушите си - въобще той за движенията около тая сделка е повече от предпазлив и деликатен.
От текущите скандали можем да откроим и фигурата на опердашения до циганска махала командос. Бойко Борисов и по този проблем с барутен мирис не взе отношение, а през това време военният министър Каракачанов по най-умния начин тръгна да събаря сред зима незаконните къщи в махалата на побойниците. Това е изключително далновидно действие, с което държавата показва бабаитски рефлекси и мутренска чувствителност. Дори няма нужда да се припомня, че тия незаконни къщи са никнали току под носа на ВМРО и ГЕРБ, които управляват съответната община от десетилетие. И сега проблемът ще се "реши", като се нагнети социално и етническо напрежение плюс няколко десетки иска срещу България по международните съдилища. Принципно на управляващите не им се свиди да плащат обезщетения на тормозените от тях граждани и по това перо са щедри - създават условия за стотици и стотици такива искове, създават работа на адвокати и съдии - това си е цял стопански отрасъл от клетата ни икономика. Борисов го няма.
Освен патриотично и правосъдно напрежение знаете, че в България съществува и сериозно екологично напрежение.
За "собственика" на "Юлен" (концесионера на ски зоната в Банско) Борисов научи в един ден с българския народ - "не знаех, от вас научавам", каза той по повод собствеността на Жирардели, точно както реагира и когато Гинка Върбакова се обяви за купувач на ЧЕЗ. Предпочита да се прави на ударен, отколкото да вземе отношение, защото както би казал Козма Прутков - не можеш да обясниш необяснимото.
От текущите екологични казуси можем да откроим мутренското заравняване на дюна до къмпинг "Смокиня" и решението на ВАС, което окончателно спря разширяването на ски зоната в Банско. Борисов и по тия казуси не взема отношение, макар винаги да е казвал, че екологията му е приоритет.
Във Фейсбук последната му публикация е от 8 януари - "Правителството подкрепя българските превозвачи". (Нищо, че Франция отдавна "капитулира", както твърдеше еврогерберът Андрей Новаков.)
От една страна - критикуват Борисов, че е на всяка манджа мерудия, управлява държавата ръчно и нищо не се случва без негова инициатива или съгласие. От друга страна - критикуват го, че се крие и не се намесва в разрешаването на сериозни държавни проблеми.
Това е състоянието, което Бойко Борисов и Лиляна Павлова обясняват с фолклорния израз - "Що си с шапка, що си без шапка?". Като сложиш шапка, те критикуват, че си с шапка, когато я махнеш, те критикуват, че си без.
Освен народните изрази има и една авторска сентенция, която обяснява това обществено положение:
"В отношенията между слабото правителство и въстаналия народ рано или късно настъпва моментът, когато всяка стъпка хвърля масите в ярост, а всеки отказ от действие събужда в същите маси презрение."
Обратното положение е, когато силният лидер има безусловна подкрепа на масите - ранният Борисов можеше да си позволи всичко и всичко му беше простено. Това е политически момент, когато можеш да направиш реформи, можеш и да се накрадеш - без особени последствия. Но свърши ли тоя един момент - няма връщане назад!
