"Моят принцип като физик е, че по закона за запазване на енергията няма как само да вземаш. Доказано е в човешката история и от бедните, и от богатите. Аз предпочитам да давам доброволно, да не чакам съдбата да ми го вземе." Това са думи на Димитър Тонов, който заедно с Десислава Янкова вече повече от 10 години е в бизнеса с детски дрешки и спално бельо. Тяхната Angel baby обаче не е типичната шивашка фирма. Двамата опитват във всеки продукт на компанията да има добавена стойност и смисъл. "Бизнесът е като хората, трябва да има някаква душа в него. Говоря за честния бизнес, който е тръгнал от кухненската маса. Ако отговорът на въпроса "защо го правиш" е "за пари", никога няма да стане", убеден е Димитър.
Приключението започва през 2008 г. Деси и Димитър са колеги в международна компания, на които им писва от корпоративния свят и решават, че ще правят свой проект. Кръщават го на Ангел, сина на Димитър, който тогава е бебе. Започват с постелъчно бельо за деца. "Нищо не разбирахме от този бизнес. Просто решихме, че ще го правим", разказва Димитър. Почти веднага се записват за участие в световно изложение за детски стоки в Кьолн, което е след месец. "Направихме някакви модели, абсолютно нищо не знаехме. Нашите наблюдения за изложенията бяха върху Пловдивския панаир. В Кьолн попаднахме в една друга вселена. Бяхме наели щанд от 12 кв. м - това е една кухня в общия случай. Срещу нас изложители бяха италианци с 300 кв. м щанд, дойдоха със строителна бригада, построиха своя сграда и декорираха с цветни речни камъни", спомня си Димитър.
Участието им на изложението е провал. "Нищо не постигнахме, изложихме се, дълбоко се потиснахме, но поне видяхме за какво става въпрос. Това изобщо не ни отказа", обобщава той. Същата година двамата регистрират компания в САЩ с идеята да продават онлайн. "Намерихме си партньор, пратихме 600 комплекта. Започнахме да работим и постигнахме някакви резултати. Продавахме се в "Уолмарт", в холивудски магазини и т.н. Но неопитните хора не могат да преценят периодите за оборот на стоката. Само пътят до там е един месец", обяснява Димитър. И допълва, че
с Деси са имали няколко практически фалита,
не юридически, и този е бил първият.
Така се налага всичко да започне отначало. Правят сайт, опитват дистрибуция с български магазини. Но започва финансовата криза. "Лошият дълг в бизнеса беше на много високи нива - никой не ти плаща, ти не можеш да плащаш. Логически стигнахме до извода, че за да ни бъде, трябва да скъсим веригата на доставка - да отворим магазини и да работим директно", разказва Димитър. Така отваря първият магазин на Angel baby - на столичната ул. "Тулово", близо до АГ болница "Шейново". В следващите 3-4 години фирмата отваря общо 9 магазина - по един в Пловдив, Бургас и Варна, както и 6 в София.
През 2015 г. във фирмата влиза инвестиционен фонд. Димитър е против и сега го оценява по-скоро като грешка. Според него е много вредно при неизчистен бизнес модел да се вкарват много пари. "Инвестирахме ги във втори цех, магазини, хора, но не се получиха нещата, както очаквахме", обобщава Димитър. Така
през 2017 г. двамата пак започват отначало
По това време детето на Деси страда от астма. Търсейки лечение за него, се запознават със семейство с дете с много остър атопичен дерматит. В желанието си да му помогнат решават да се захванат със специализирани дрешки за деца с кожни проблеми и чувствителна кожа. "Успяхме да направим един много смислен и полезен продукт, с който отидохме в Кьолн на същото изложение. Става дума за продукт, направен от плат, наречен лиосел, който е обработен с антибактериален агент, двулицев, със специална кройка без шевове. Продуктът има много добър резултат при неофициални тестове с деца. Те се чувстват много добре, а по-големите си го и търсят и настояват да се обличат само с такива дрехи, защото това ги спасява от адския сърбеж, който имат заради дерматита", обяснява Димитър. Екипът на Angel baby този път не си тръгва с подвита опашка от Кьолн, а с първа награда за иновации. "Тя никога не е печелена от някого отсам на Виена. Обикновено я получават италианци, скандинавци - нации с традиции в дизайна и иновациите", казва Димитър. Този продукт все още не е видял бял свят по финансови и организационни причини. "Ще му дойде някой ден времето", убеден е Димитър.
В Кьолн се запознават с една дама от комисия в ЕС, отговаряща за безопасността на детските стоки и безопасния сън. Разговорът с нея ги кара
да преосмислят целия си път досега
и да се посветят на бизнеса с кауза. Те поставят началото на Националната кампания за безопасен сън, като даряват спални чувалчета на всички желаещи родилни отделения в страната. Идеята на Деси и Димитър е тази кампания да повиши информираността за синдрома на внезапната бебешка смърт, за който в България малко се говори. А няколко държави - САЩ, Германия и Великобритания, Австралия, са свели смъртността от този синдром десет пъти с няколко прости правила за безопасен бебешки сън. Едно от тях е да се спи с чувалче или без завивка.
Така през 2017 г. компанията решава да мине изцяло онлайн и да се фокусира изцяло върху спалните чувалчета и продуктите за сън, като съкращава целия си останал асортимент. В създаването им влага познанията на световните експерти в безопасността на детския сън, както и на екип от български неонатолози и ортопеди, за да предложи най-добрите и безопасни спални чувалчета, отговарящи на всички световни стандарти за безопасност.
Компанията вече продава и в чужбина - в Полша, Румъния, Гърция, Австрия, Германия, Швейцария и Люксембург. За чужбина отива около 40% от продукцията. Бизнесът се стабилизира и има поле и за други социални кампании. През сайта например всеки може да си поръча комплект дрешки за недоносени бебета. "Не знам колко сме раздали, немалко хиляди. Който ни поиска чувалче за недоносено бебе, правим и си го получава безплатно", обяснява Димитър.
Благодарение на покупките за Коледа 2018 г. от Angel baby даряват над 650 спални чувалчета на децата от всички домове за медико-социални грижи в България.
И това далеч не е всичко. Ангел, на когото е кръстена фирмата, е запален геймър. По негова идея компанията дарява мобилни гейминг станции в детски отделения с дълъг болничен престой – като отделението за трансплантирани деца в болница "Лозенец", децата на хемодиализа в детска педиатрична болница, сърдечно болни деца в III градска болница и детското отделение на болница "Св. Марина" във Варна.
На 13 март 2020 г., в първите часове на обявеното извънредно положение заради пандемията, фирмата спира производството на спални чувалчета и започва да прави предпазни маски. Произвеждат
4000 трислойни маски, които даряват на хората от първа линия -
лекари и полицаи в цялата страна. Няколко седмици по-късно даряват 100 спални чувалчета за новородени на бъдещи родители, изпаднали в затруднено положение във връзка с извънредната ситуация.
Във фирмата работят 15 души. "С Деси си работим наравно с другите. Те не работят за нас, а с нас", казва той. И допълва, че това е шивашката фирма със 7-часов работен ден. "Любимци сме на Инспекцията по труда, винаги ни дават за пример", смее се Димитър. И разказва как е решено работното време да бъде намалено - "Ние наближаваме 50-те. И 8 часа работен ден започва да тежи. Преди две години казах - хайде да пробваме на 7 часа, и много добре се получи. Момичетата сега си тръгват в 16 часа и са много щастливи. При това намаленото работно време не се е отразило на заплащането им.
Запитан дали държавата пречи, той казва, че не пречи, но и не помага. Например с постоянната промяна в правилата. Иначе условията като данъци, осигуровки и други никак не са лоши. Но за една българска компания е много трудно да пробие на европейския пазар. "Първо един бизнес продава в собствената си държава.
Тук пазарът е малък, ние се борим за 50 000 бебета
В Полша например има 500 000 раждания. Дори от технологична гледна точка една полска фирма, която сега започва, има смисъл да търси ресурс и да си купи най-хубавите машини, защото стартовият ѝ пазар би ѝ позволил да ги изплати. Което не е същото за една българска фирма, нито за една албанска или македонска фирма", обяснява Димитър. И допълва, че една роботизирана автоматична машина за кроене струва 200 000 евро. "Поляците имат. Ние не можем да си позволим. И започнахме със стари машини, едва отскоро изцяло ги подменихме с нови", допълва той.
За европрограми той не иска и да чува. "Бизнесът трябва да се самоиздържа. Какво ще помогнат тези пари? Това са чужди пари, наготово, водят до неоправдани, надути и недообмислени разходи. Няма смисъл", обобщава той.
Колкото да пандемията, твърди, че не се е отразила отрицателно на бизнеса, защото той още много преди нея е преминал онлайн. "Няма как да знаем какво би било без пандемията. Но не се върнахме назад, напротив", признава Димитър. Но смята, че рано или късно това ще се отрази негативно, защото, "когато в икономиката има ръчна спирачка някъде, рано или късно ще дойде и до нас".
