Името на Димитър Колев Драгиев е малко познато на съвременното общество. И това е обяснимо. Когато се интерпретира темата за историята на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) през последните десетилетия, неговата дейност се отбелязва някак мимоходом и остава в периферията. Традиционно акцент се поставя върху личностите на Александър Стамболийски, д-р Райко Даскалов, Марко Турлаков, Александър Димитров и др. Това до известна степен е оправдано, тъй като те играят водеща роля при превръщането на Земеделския съюз в престижна партийна формация и в самостоятелното земеделско управление (1920-1923), а някои от тях стават жертва на трагичните събития в последвалата гражданска война.
Димитър Драгиев е роден на 1 ноември (стар стил) 1869 г. в село Радне махала (днес град Раднево). Завършва гимназия в Хасково. След това в продължение на 10 години е учител в родното си село. През 1897 г. се премества да живее и работи в Стара Загора. Тук Драгиев много скоро се включва в културно-просветния живот и в кооперативното движение. Основава винарската кооперация "Лоза" и кооперативния синдикат "Посредник". Заедно с бащата на Гео Милев - Мильо Касабов, създава книжовното дружество "Просвета". Започва издаването на вестник "Справедливост" (1899-1902).
Заедно с Цанко Церковски и Янко Забунов Драгиев е
сред основателите и първостроителите на БЗНС
Участва в Учредителния събор (конгрес) в Плевен (28-30 декември 1899 г.), където е избран за член на Управителния съвет. В периода 1902-1908 г. е негов председател и пръв редактор на вестник "Земеделско знаме". Драгиев е депутат в шест Обикновени народни събрания (1902-1903, 1908-1920) и в Петото велико народно събрание (1911). Активната му парламентарна дейност намира конкретен израз в множество речи, изказвания, интерпелации и реплики.
През първото десетилетие на ХХ в. Драгиев се изявява най-вече като идеолог на БЗНС и се заема с просветителска мисия. Въпреки липсата на високо образование стилът му е увлекателен, изпъстрен с библейски и народни мъдрости и леснодостъпен за селските маси. Той е дълбоко убеден, че в идейната основа на съюза следва да залегнат християнските ценности и нравствени стойности. Участва активно в обосноваването на организационните принципи, тактиката и целите на земеделското движение. Успява да наложи позицията си за превръщането на съюза в политическа партия и
има голям принос за оформянето на теорията за народовластието
Неговите интелектуални мнения и препоръки изиграват огромна роля за включването на хилядите селяни в създаващите се земеделски дружби. Той стига до генералния извод, че това най-многолюдно съсловие в България може и трябва да играе значително по-голяма роля в обществото. Ала затова е необходимо то да притежава широка обществено-политическа култура и да излезе от своето невежество. Ето защо Драгиев е горещ привърженик и непрестанно защитава идеята за откриване в селата на повече училища, читалища и взаимоспомагателни каси. Не остава извън полезрението му и проблемът за общинското самоуправление в страната.
Още след създаването на БЗНС Драгиев е сред водачите на умереното крило в него. По време на Първата световна война влиза в конфликт с радикалната група около Александър Димитров. С течение на времето възникват и се задълбочават противоречията му с решителния и рязък републиканец Александър Стамболийски. Драгиев се противопоставя на ръководеното от земеделците Войнишко въстание и отношенията между двамата още повече се изострят. Той е в състава на двата коалиционни кабинета на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 6 октомври 1919 г.) като министър на земеделието и държавните имоти. Но отказва да влезе в правителството на Стамболийски поради идейни различия с него. Това е основната причина Драгиев да бъде отстранен от ръководните постове в съюза, а през юли 1919 г. напуска организацията.
След драматичната ситуация Драгиев е изолиран в земеделските среди, намалява и неговият престиж сред селските маси. Той обаче не се отказва от своите идеали и продължава да отстоява съюзните принципи. Поставя началото на БЗНС "Стара Загора" и започва издаването на вестник "Земеделска правда" (1919-1934). Разцеплението в редовете на земеделското движение става вече реалност. Драгиев се обявява против концепцията за "самостоятелната селска власт" и на опитите за изграждане на единен фронт с комунистите. Отказва да участва във военния преврат на 9 юни 1923 г., но не предупреждава управляващите от Земеделския съюз за предстоящото кърваво събитие. През следващите години се опитва да наложи и масовизира воденото от него земеделско течение. Влиза в коалиции с различни политически партии, прави опити за разцепление в БЗНС, не признава действията на повечето от своите възпитаници. След 1926 г. постепенно се отказва от активна политическа дейност. Твърде епизодично е и публицистичното му представяне. Дълго време боледува и това нарушава неговите обществени изяви. Умира в Стара Загора на 24 март 1943 г.
Личността на Драгиев е обект на коментар в спомените на изявени държавни и партийни мъже от неговото време. Ето какво пише в своите мемоари проф. Александър Цанков: "... Историята на дружбашкото движение е неразривно свързана с имената на Димитър Драгиев и Александър Стамболийски. Те му дадоха политическо и идейно съдържание... Ала Драгиев и Стамболийски са два антипода, две натури несъвместими, изключващи се и затова по-късно се разделиха и разцепиха съюза...
Драгиев е народник по руски образец,
той живееше в средата на селяните. Четеше главно и единствено руска литература, и то толстоистика. Морален и скромен във всяко отношение, той се отдава всецяло на служба на селския народ... В движението той е апостол, който разнася по селата чрез речите си, които имат характера повече на пасторски проповеди, идеологията на дружбашкия съюз... Драгиев даде идейния облик на цялото движение. Той бе рожба на нашия примитивен бит и чисти, патриархални селски нрави. Аскет и сектант, той бе взискателен и безкомпромисен към всички... Като фигура Драгиев бе със среден ръст, лиса глава и провиснали татарски мустаци. Със своя изморен поглед приличаше на изгаснал вулкан..."
