Професионалните гимназии у нас почти не подготвят кадри за 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност на пазара на труда. Тези данни представи Институтът за пазарна икономика на форума "Образование и умения - неизползван потенциал за икономически растеж", организиран от Българска работодателска асоциация Иновативни технологии (БРАИТ).
На подобни конференции редовно се отчита несъответствието между професионалното образование и нуждите на пазара на труда, но подобни данни, свидетелстващи за липсата на кадри за толкова много важни професии, изглеждат особено притеснителни.
Завършилите с професионална квалификация младежи, които вече са близо 1/2 от завършващите средно образование, представляват 1/3 от работната сила, като те се отличават с голяма икономическа активност, висока заетост и ниска безработица, отчитат от ИПИ. Дисбалансите спрямо нуждите на пазара на труда обаче са големи - в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност на пазара на труда професионалните гимназии в момента подготвят малко (под 0,3%) или никакви кадри. Голяма тежест все още имат специалности, които не се търсят на пазара на труда, особено на регионално ниво, като в Добрич, Сливен и столицата съответствието е най-високо. Само 8% от започващите средно професионално образование младежи пък са в дуална форма на обучение, за която бизнесът от години настоява за разширяване на обхвата.
Иначе анализаторите отчитат, че сигналите от пазара на труда действат и върху професионалното образование - информатиката става все по-търсена специалност, а сред водещите специалности са тези на икономистите - информатици, организаторите на приложения, приложните и системите програмисти.
Данните показват още, че висшите вземат два пъти по-високи заплати от хората без диплома - към 2022 г. средната заплата на хората с висше образование приближава 2 500 лв., докато при тези без висше тя е едва 1 200 лв. Тенденцията е към откриване на все по-малко високоплатени места за среднисти и изчезване на тези за хора с основно и по-ниско образование. Заетостта сред висшистите в момента надхвърля 90%, като разликата в заетостта на висшистите и хората без висше образование надхвърля 25 пр. п. (а исторически е достигала 30 пр. п.). Безработицата при висшистите е трайно под 2%, като разликата при безработицата между висшисти и хора без диплома днес е 4 пр. п. (като надхвърляла 10 пр. п.).
От ИПИ отбелязват и друг проблем - че фокусът често е върху приема във висшите училища, но реално образованието си завършват средно 60-80% от започналите студенти. Пазарните сигнали променят приоритетите на университети и студенти, но дисбалансите остават - едва 18% (под 4000 общо) от завършилите бакалаври през 2023 г. са в математика, информатика и техническите науки, при 16% през 2017 г. (при магистрите има спад от 11% до 10%). Отчетлив е единствено ръстът при ИКТ - делът при завършилите бакалаври нараства осезаемо от 4.5% до 6.7% за последните 6 г.
През 2023 г. доклад на ИПИ също регистрира огромни разминавания между професионалното образование у нас и пазара на труда - например, че 9% от учениците в професионалните гимназии учат в областта на селското стопанство, докато заетите в тази сфера, завършили подобни специалности, са едва 3%. В сферата на преработващата промишленост се обучават само 13% от гимназистите, въпреки че това е икономическата дейност с най-много заети с придобита професионална квалификация - 26%.
На дъното сме по образование през целия живот
Към 2023 г. едва 1.4% от населението на 15-64 г. в България участва в образование или обучение, на фона на 13% средно за ЕС. В повечето държави темпът на обучение на възрастни нараства значително за десетилетие, в България - намалява с 1/2. Трудната преквалификация и насочване към нови икономически сектори поставя спирачка на трансформацията на икономиката и новите инвестиции, предупреждават от ИПИ. Към 2023 г. само 1/3 от населението на 15-64 г. в България има базови цифрови умения, като това е вярно за едва 2/3 от хората с висше образование и 14% от ниско образованите. По-слабо по този показател се представя единствено Румъния.
148 училища с двойки на матурите
В 148 училища през 2024 г. средният успех на зрелостниците на матурата по български език е под Среден (3), показват обобщените данни на ИПИ. 8 от тях са със средна оценка точно Слаб (2). 1/6 от седмокласниците са учили в изоставащи по математика училища. Почти 9 000, или 1/6 от всички ученици, са били в училища с много нисък резултат - под 20 т. Броят на учениците, които профилират математика в гимназията през последните 3 г., гравитира около 2 200 души от общо 25 000 в профилирана подготовка. Едва 1 400 зрелостници се явяват на матура по математика. Липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация, смятат от ИПИ.
