1, 7 или 15 септември - това са трите дати, които просветното министерство предлага за начало на учебната година. От ведомството на акад. Денков са разработили трите варианта заедно с промяна на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината. Кой от тях ще бъде избран, ще се реши след задълбочено обсъждане. По който и да се постигне консенсус обаче, той няма да стартира догодина - учебната 2022/23 г. ще си започне както и досега на 15 септември.
От МОН представят данни и графики, според които българските ученици учат най-малко в Европа. Общият брой на задължителните им часове в класовете от 1 до 10 вкл., приравнени към астрономическите, са 7040. На другия полюс е Ирландия с 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа.
В България най-малко учат първокласниците и второкласниците - съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в 3, 4, 5 и 6 клас, посочват от МОН.
Данните на МОН показват и, че българските деца имат и най-големите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината, като повечето от тях са през лятото. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от 1 до 3 клас - общо 108 учебни дни. За 4-6 клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от 7-11 клас пропускат 79 учебни дни. За сравнение средно за Европа през учебната 2021/22 г. ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време. Най-малко почиват учениците в Германия и Дания - съответно 53 и 56 учебни дни в годината. Под средното европейско равнище са още 16 държави. Най-близо до България е Румъния с 85 дни без учебни занятия.
"При тази ситуация, съчетана с проблеми в учебните програми и учебниците, не е изненадващо, че повечето български ученици са все по-неподготвени и все по-неконкурентоспособни на своите европейски връстници. Една от причините е, че те не успяват да усвоят и затвърдят учебния материал в училище – нямат достатъчно време за упражнения, работа в групи и по проекти, а родителите им са принудени да плащат за частни уроци", констатират от МОН.
Затова, паралелно с прегледа на учебното съдържание, което започна МОН, министерството е разработило няколко варианта за промяна в броя на учебните дни и продължителността на ваканциите през годината. Те са предоставени на синдикатите и работодателите в системата на средното образование, като предстои задълбоченото им обсъждане. Предложенията не включват спортните училища, чиято учебна година е с друг график, както и производствената практика на учениците в професионалните паралелки.
Всеки от разработените три варианта изисква промяна в нормативната уредба, тъй като предвижда две седмици повече учене. Тя ще бъде направена, след като всички предложения бъдат подложени на широко обществено обсъждане със социалните партньори и с другите заинтересовани страни. Дискусиите ще включат и всички свързани въпроси като климатизация на класните стаи, ефектите върху туристическия сектор и др., обещават от МОН.
ПЪРВИ ВАРИАНТ
Според първия вариант началото на учебната година остава на 15 септември, а продължителността на учебното време се увеличава с 10 учебни дни за учениците от 1 до 6 клас включително. Ако бъде прието това предложение, занятията на децата от първи до трети клас ще приключват на 15 юни (а не на 31 май, както сега), а на учениците от 4 до 6 клас - на 30 юни (а не на 15 юни, както сега). Т.е. така най-малките ще учат 2 седмици повече. За останалите випуски графикът не се променя.
В този случай есенната ваканция ще е 2 учебни дни, зимната - 4 учебни дни, междусрочната - 3 учебни дни, а пролетната - 4 учебни дни. (За 12 клас пролетната ще е само 1 ден).
ВТОРИ ВАРИАНТ
Вторият вариант предвижда учебната година да започва на 7 септември за всички ученици, освен за тези в спортните училища, като краят й бъде удължен за учениците от 1 до 6 клас по вече описания начин, т.е. до 15 юни за 1-3 клас и до 30 юни за 4-6 клас. При такава ситуация ваканциите за всички ученици ще се увеличат с 5 дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в рамките на учебното време. (Т.е. така учениците ще учат две седмици повече, а третата допълнителна седмица ще е ваканция - разпределена в различни дни, а не наведнъж). МОН смята този вариант за оптимален.
В този случай ваканциите ще се разпределят по следния начин - есенна - 5 учебни дни, зимна - 4 учебни дни, междусрочна - 3 учебни дни, пролетна - 6 учебни дни. (За 12 клас пролетната - 3 учебни дни).
ТРЕТИ ВАРИАНТ
Предложението в третия вариант е началото на учебната година да бъде на 1 септември, а учениците от 1 до 6 клас да учат 10 учебни дни повече през юни по вече описания начин. Тогава би имало 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици, които да се разпределят в рамките на учебното време. Т.е. децата ще учат две седмици повече, но и ще почиват две седмици повече.
В този случай есенната ваканция ще е 5 учебни дни, зимната - 6 учебни дни, междусрочната - 5 учебни дни, а пролетната - 7 учебни дни. (За 12 клас пролетната ще е 4 учебни дни).
