По повод една прелестна новина за развитието на Столичния общински съвет и неговите все по-разширяващи се възможности за комуникация с гражданите.

Накратко - Общината вече е инвестирала 80 000 лева за някакъв сайт "Ти си София", който за две години не е успял да потегли, но сега си гласува още 80 000, за да подсили развитието на проекта, който незнайно защо две години е все в начална фаза. Не ми се мисли каква ще му е издръжката, ако все пак заработи и някакви калинки заседнат на пълен щат да го пълнят с ценна двуезична информация за град София и неговите зони на комфорт. Ако сметнем годишните заплати на десетина такива професионалистки, може би трябва да благодарим на общината, че си спестява парите като просто разхвърля някакви относително дребни суми по веднъж на две години за нещо, което го няма.

В тия напрегнати коронарни дни е похвално единството, с което общинарите в София гласуват и приемат това най-най-необходимо разходване на средства за града - зад проекта "Ти си София" като юмрук са се сбрали в едно ГЕРБ, СДС, ВМРО и БСП. Само така! - единство и надмогване на дребнавите партийни различия, когато в дни на изпитания за отечеството и човечеството има идея, кауза и пари в брой. 

Тези дигитални предприятия с абстрактна или никаква полза, но разумно и съвестно финансирани с обществени средства, са стари почти колкото интернета у нас. 

Като се почне от Електронното правителство, дето един приятел вика, че ще прави преврат и ще го овладява. Това, което уж е заработило, е погълнало пари в обема на язовир "Студена", но трагедията е пълна - всякакви електронни регистри се сриват периодично (примерно Търговския регистър, за пореден път), чувствителни данни се разпиляват (НАП) - и какви ли не още скъпоструващи удоволствия. А надолу електронното положение е още по-просто - дай тука лопатата да наринем пари колкото поеме, пък после ще видим. Още Мирослав Найденов в земеделското министерство беше раздал на някакви пиленца сума пари за нещо, което се оказаха профили във Фейсбук и Туитър с 20 и няколко приятели/последователи. Тая работа е малко като инвестиция в биткойни.

***

Във връзка с рубриката и заглавието - какво е това анпоширане под мустаците на Ганьо?

Анпоширане, от френски - прибиране в джоба. 

Тази дума я използва Димитър Подвързачов в едно стихотворение за Родината, в което като най-устойчива наша национална характеристика е описана склоността ни към присвояване, усвояване, прилапване и шушумигане.

Как всички твои синове

от твоя образ са клиширани:

дългът към тебе ги зове

към непрестанно анпоширане!

Това пише Подвързачов през 1912 и то идва като допълнение на познатите ни впечатления за Алековия Барба Ганьос като архетипен национален образ. В същия текст Подвързачов е изтъкнал още една черта на националния характер - тоз, който не краде, то е защото не му се удава. Оттам и общонародната толерантност към този нацинален порок: 

И ако ний пък се кълнем,

че във борба за теб ще паднеме —

то знай, че ние не крадем,

защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,

която шепне обещания —

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!

Край