Може ли и при какви ситуации наследяват внуците?

Г.Щ., София

Законът за наследството (ЗН) като цяло е лаконичен, когато трябва да даде отговор дали има хипотези, в които и внуците може да се появят като наследници. Това донякъде е и естествено, като се има предвид, че обичайното е децата, а не внуците да наследяват съответния наследодател.

Въпросът за внуците обаче изобщо не е без значение, защото засяга реда, поредността за наследяване, още повече като се има предвид, че децата изключват всички останали наследници.

Независимо от липсата на достатъчно текстове, все пак има достатъчно разпоредби, които да дават основания за един основен извод - и той е, че внуците категорично могат да наследяват. Те просто заместват при наследяването своя починал родител и се ползват от всички правила, действащи в случая, когато умира родител наследодател. Родителите по правило наследяват, само ако не са оставили след тях деца или техни низходящи, които ще се явят внуци на наследодателя. 

Че внуците наследяват дядото и бабата на мястото на своя починал родител, става ясно и от разпоредбите за запазената и разполагаема част при наследяване. Тук това е дори по-ясно: Запазена част се предвижда, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг. И законът дори не говори за деца, а директно за низходящи - т.е. деца, внуци, правнуци, праправнуци. 

Оттук нещата се подреждат сами. Така внуците (децата на починалия баща) са преки наследници на своите дядо и баба (родителите на починалия баща). Това означава, че ако са двама, те наследяват поравно по закон - т.е. по половината от цялото наследство. 

И за тях важат правилата, както и за децата, когато почине единият родител - в случая дядото или бабата. Да приемем, че починалият е дядото. Половината от общото имущество остава за живата му съпруга. Наследява се и се дели останалата половината, която се смята само и единствено на починалия. По правилата на наследяването по закон, бабата и двамата внуци ще наследят поравно - т.е. по една трета от тази половина. След смъртта на бабата внуците ще си разделят нейното наследство по 1/2. Това обаче са идеалните случаи. 

Приживе дядото и бабата могат да предпочетат единия внук и да му прехвърлят, примерно, част от наследството само на него. Те могат да дадат чрез завещание или дарение и на някой друг части от наследството - примерно срещу издръжка и гледане. Те спокойно могат да се разпореждат с имуществото си и да продават недвижими имоти, без да питат внуците. Трябва да се съобразяват обаче с правилата за т.нар. запазена част. 

Възниква въпросът дали може да бъде лишен от наследство един от внуците. И отговорът е положителен, но само при запазване на неговата част, полагаща се по закон.

Тук трябва да се отбележи и още нещо: Семейният кодекс по правило забранява осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Единственото изключение се прави за дядото и бабата или за един от тях. Те могат да осиновят свой внук, само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. След осиновяването се решават и малкото проблеми около наследяването, защото внукът или внуците са вече и по закон деца.