Има ли случаи, в които съпруг не наследява починал?

Ф.С., София

Българското наследствено право определено е фаворизирало преживелия съпруг като наследник. Той е приравнен на децата, от една страна, а от друга, е част от законните наследници, които разполагат с т.нар. запазена част от наследството. 

Нещо повече. На практика той не може да бъде отстранен или ограничен откъм наследяване. Освен това, ако няма деца, родители, внуци, братя, сестри или техни низходящи, то съпругът дори получава цялото наследство.
Чл.9 от Закона за наследството (ЗН) изрично разпорежда съпругът да наследява част, равна на частта на всяко дете. Съпругът може на практика да получи повече от един или няколко имота от наследството. Ако например този имот или имоти са придобити в рамките на брака, те освен наследство са и съпружеска имуществена общност (СИО). Това, от своя страна, означава, че при прекратяване на брака, включително и поради смърт, преживелият съпруг автоматично придобива половината от въпросния имот. Така в процедура по наследяване ще влиза само другата половина от имота - тази, която е била на починалия съпруг.

Именно тази половина се наследява поравно от преживелия съпруг и децата. Те получават по една трета идеални части от половината имот. Така най-много от такъв наследствен имот ще има всъщност преживелият съпруг - една втора от целия имот (частта му от СИО) плюс една трета от другата половина (по наследство). Иначе правилото е, че съпруг и деца наследяват поравно. Което значи, че съпругът не може да бъде преодолян.
В ЗН се определя и че, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, то той получава половината от наследството, ако наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. Ако обаче са минали 10 и повече години, то съпругът получава дори 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи - родители, баба, дядо, както и с братя и сестри или с техни низходящи, то той получава една трета от наследството в първия случай (възходящи) и половината във втория (братя и сестри).
Съпругът има право и на запазена част от наследството - това е част, определена точно от ЗН и с която наследодател не може да разполага, ако тръгне да завещава или дарява. Законът изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". 
Няма никакво значение и обстоятелството, че съпрузите фактически не са живели заедно при смъртта на единия. Ако няма влязло в сила съдебно решение за развод - било то исков ред или по взаимно съгласие, то те се наследяват на общо основание. 
Единствената възможност съпруг да не наследи е, ако той е обявен за недостоен. За да е недостоен обаче, то той трябва умишлено да е убил или да се е опитал да убие наследодателя, негово дете, както и съучастника в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано. Ако е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена. Както и ако е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието, или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

В противен случай съпруг не може да бъде изключен от наследяване.