Задължителна ли е делбата след наследяване от няколко човека?

Ж.У., София
 

Едно наследство се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Зад тази иначе простичко формулирана разпоредба от действащия закон за наследството (ЗН) се крие само началото на поредица от събития. Защото веднага след откриването започват процедурите по приемането му, ваденето на удостоверения за наследство, декларирането на имоти, определянето на дялове, получаването им. 

И тук веднага трябва да се отбележи, че при наследяването е важно, че то става в идеални части, а не в реални. Нещо, което автоматично ги класира в хипотезата на съсобственост, а това, от своя страна, означава, че един наследник не може просто да си вземе дела.

Разпределението и определянето на дяловете на наследството в реални части става чрез делба. Съгласно чл. 69 от Закона за наследството всеки наследник може да поиска по всяко време делба. Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя.  

По общите правила всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. Важно е да се знае, че при делбата трябва да участват всички наследници. В противен случай тя ще е нищожна. Освен това според чл. 70 от Закона за наследството "преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях". Важно е да се знае и че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Иначе делбата може да е доброволна, а ако не се постигне съгласие, тогава ще е съдебна.

При доброволната делба страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Тя може да е и ако съсобствеността може да се раздели на реални дялове - примерно недвижим имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно. Възможна е и ако имуществото не може да се раздели на реални дялове. Например ако се дели само една вещ - например апартамент или пък къща.

И при съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици. В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства. Тя минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се запише изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото. Ако в наследствената маса има имот, то в тази фаза той бъде възложен на един от наследниците, а за останалите да има изравняване с пари.