В какви случаи се декларира придобиването на имот? Кога и къде?
К.С., София
----------------------------
Действащият Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) изрично разпорежда, че "за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти".
Това означава, че без значение дали се придобива току-що построено жилище, или пък се купува старо, или пък става дума за замяна, всеки е длъжен в двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка да уведоми и да подаде декларация в общината, там, където плаща местните данъци и такси. Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.
Необходимо е да се каже, че това задължение имат и предприятията, които придобиват имот или ограничено вещно право. В този случай в декларацията собственикът трябва да посочи и "отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка". Според закона на деклариране подлежат (и съответно се плаща данък сгради) постройки и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Както и застроените земеделски земи и гори - но само за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен. Извън тези граници данък се плаща за имоти, които са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, вилни, спортни, развлекателни функции.
Важно е да се знае, че придобиването на имот, без значение от основанието, задължително се декларира под страх от глоба. Това е важно да се отбележи, защото понякога се забравя, че трябва да се декларира придобиването на имот и при наследяване. Може би и заради това ЗМДТ дава по-дълъг срок в тези случаи. Така, специално при наследяването, има една разлика от общия двумесечен срок за деклариране. При него действа друга разпоредба от закона и друг срок. Тук уведомяването и подаването на данъчната декларация за придобиването на съответния имот става в шестмесечния срок, който е предвиден и съответно за декларациите за данък наследство. Важи правилото, че подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Според ЗМДТ, който не подаде декларация при придобиване на имот, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Иначе казано - в зависимост от различни обстоятелства и преценка на наказващия орган гражданин може да бъде глобен до 400 лв., а фирма да получи санкция до 3000 лв.
При неподаване на декларацията и наследниците, заветниците или техния законен представител ги грози глоба. Специално при наследяването тя е от 10 до 500 лв.
