„По здрач. Моят живот в семейство Делон“, Антони Делон
превод Силвия Колева, издателство „Ентусиаст“
„Докато пиша тези редове, си давам сметка колко голяма е способността на мозъка ни да цензурира чутото, и колко е трудно да видиш ясно реалността, когато обичаш някого.“
Антони Делон се заема да напише своите спомени в труден период. Пандемията е сковала света; сринала е поредния му опит да започне успешен бизнес и е замразила артистичните му проекти. Майка му, легендарната красавица Натали Делон, си е отишла след мъчително боледуване, вече ги няма и хората, които са били негова опора през целия му досегашен живот – бавачката Лулу и кръстникът му Жорж Бом. Изолацията дава възможност на Антони да обмисли и доведе до завършека им няколко проекта, започнати от преди, и да напише този мемоар. „По здрач“ е кинематографичен разказ, със сцени, които се разиграват в Европа, Америка и Азия, сред елегантни интериори, на открито по плажове, снимачни площадки и по улиците на градове с шумен трафик.
Разказът се придържа към хронологичната последователност доста небрежно. Тонът е понякога като в личен дневник и свободните асоциации препращат ту назад във времето, ту изпреварващо подсказват как ще се развие една или друга любовна история, семейна интрига или творческа идея. Друг път гласът на разказвача зазвучава отбранително, декларативно, като на човек, който е събрал цялата си смелост и решителност, за да сподели тайни, които са го измъчвали и така да се освободи от техния гнет.
Общото усещане е за човек, който е крехък. Изправен пред втренчения поглед на безразлични хора още от дете; принуден да понася последствията от тежкия характер на своя баща и да се бори с предразсъдъците заради влиянието му. Още повече, че и двамата работят в киното; дори страничните им занимания са сходни.
Има нещо абсурдно трагично в отношенията им. Антони се стреми да подражава на баща си. Още на 14 години развива интерес към огнестрелните оръжия, защото баща му е държал на тях. По-късно започва бизнес в модата и създава своя марка кожени якета, точно както и Ален. Снима се във филми, играе в театрални постановки. Старае се да се докаже като независим, самостоятелен творец, за да може в собствените си очи, пред света и най-вече пред баща си да се заяви като равен. Уви, всичките му усилия и жертви са напразни. Сега, на 56-годишна възраст, докато пише своите мемоари, Антони Делон си дава сметка, че това, което за него е било порив за близост и обич, за Ален Делон е било съперничество и бунт – и е било смазвано. От една страна, фамилията е запазена марка и част от националното богатство на Франция, с произтичащите това отговорности. От друга – Франция е тясна за двама Делон. Също така и Япония. Ален Делон не само че не подкрепя своя син, той поставя пред него неочаквани, на моменти дори абсурдни бариери.
Родителите на Антони се разделят, когато той е на 4 години, и като дете той живее ту при единия, ту при другия, ту в различни пансион. Истинската бащинска фигура в живота му е неговият кръстник Жорж Бом. „Когато говоря за моя кръстник, тайно се надявам, че децата ми ще разберат по-добре кой съм аз всъщност, защото и той участваше във възпитанието ми и изграждаше от мен личност, противоположна на тази на биологичния ми баща. Аз съм ин и ян и това прави от мен мъжът и бащата, когото те познават.
Самият Ален Делон е описан като отсъстващ, избухлив баща, податлив на настроения и безкрайно себичен. Той държи да го харесват, дори когато се чувства нещастен. „Той би се опитал да съблазни дори и стол“. Наред с него в спомените на Антони се редят личности и образи, които познаваме от киното и шоубизнеса, видени не като звезди, а като близки, обичани лица от младостта и детството на едно нежно дете, затворено в крехката си черупка.
„По здрач“ е мемоар, в който светът на миналото е осмислен, грешките на осъзнати, раните са превързани, а прошката… За прошката е нужно още време.
