Почина поетесата Екатерина Йосифова, съобщи БНТ.
Тя е родена на 4 юни 1941 г. в град Кюстендил. Завършва руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Работи като учителка в Дупница и Кюстендил, журналист, редактор и главен редактор в литературен алманах "Струма", драматург в Кюстендилския драматичен театър. Има дъщеря и син.
Автор е на стихосбирките "Късо пътуване" (1969), "Нощем иде вятър" (1972), "Къща в полето" (1983), "Имена" (1987), "Подозрения" (1993), "Ненужно поведение" (1993), "Малко стихотворения" (1998), "Легенда за магичния певец" (в съавторство, 1999), "Нищо ново" (2001), "Сиромашко лято" (2004), "Нагоре-надолу" (2004) и на книгите "Посвещение" (стихотворения и проза, 1979) и "Приказка за дракончето Поли" (проза за деца, 1994).
Първите публикации на нейни стихотворения са през 1957-1958 в сп. "Родна реч", по-късно - във в. "Пулс", а след това и във всички централни литературни издания. Стихотворения на Екатерина Йосифова са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Нидерландия, Хърватия, Турция и др.
Три пъти е получавала Годишните награди за поезия на Съюза на българските писатели - за книгите "Къща в полето", "Подозрения" и "Ненужно поведение"; Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения"; Два пъти е удостоявана с наградата "Иван Николов" - за цялостно творчество и за стихосбирката "Тази змия"; Награда "Хр.Г.Данов" на Министерството на културата за художествена литература за стихосбирката "Нагоре Надолу"; Наградата за поезия "Николай Кънчев"; Наградата "Орфеев венец" за съвременна поезия.
Поклон пред светлата ѝ памет!
ИНАЧЕ
Иначе съм добре, чакам те,
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.
Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.
Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.
Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.
ПРЕДВАРИТЕЛНО...
Предварително
разтрива мястото където може да я заболи
обръща гръб на онова което може да загуби
вече почти не се случват неочаквани болки
и никога радост изневиделица.
ЛУНА
В тая нощ, за любов наречена,
като смях, като вик, отсечено
някой пакостен зазвъня
със зелена прозрачна луна.
В тая нощ, за любов наречена,
под прозореца ясно повика
мойто щастие разнолико.
(Ти не вярвай, нали са при тебе
мойта нощница, моят гребен,
мойта кожа, разсипани лунички
по възглавница псевдо-лунна.)
И видях как се люшват пожари
кукурякови, минзухарени;
и видях как край преспи прозрачни
размразени кози се прескачат;
през открехнати сенки сияят
невестулки и зайци замаяни
(красота струи тревожно
по горещите живи кожи);
как с разтворени звездни зеници
ги докосват невиждащи птици
(над главите им трепкат пролетно
биовълнови ореоли);
как покълват семената, послушните,
по-далече, по-далече от крушата;
луди-мъдри пъстърви падат
в синия вихър на водопади. -
Под зелена прозрачна луна.
Ти не вярвай, нали са при тебе
мойта нощница, моят гребен,
мойта кожа и смешните лунички,
и прегръдките гладки, и думите.
В тая нощ, за любов наречена,
под зелена прозрачна луна.
"Електронните медии опустошават душите" - интервю на Деян Енев с Екатерина Йосифова за "Сега" преди 15 години.
