Премиера: "Сюжет за кратък разказ"
Участват: Радина Кърджилова, Васил Дуев и други
Писма, които големият руски класик А. П. Чехов е писал до свои приятелки - актриси и писателки, до годениците си, до близки и роднини, както и текстове, адресирани до самия него, за пръв път стават достояние на българските зрители. Тъкмо на такива текстове, както и на фрагменти от пиесите му, се базира ателието "Сюжет за кратък разказ". При огромен интерес то бе показано наскоро пред публика в Театрална работилница "Сфумато". Резултат е от триседмично задълбочено навлизане в поетиката на автора от страна на повече от петдесет участници - актьори, режисьори и студенти.
На сцената се изявяват утвърдени артисти от различни поколения, сред които Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Радина Кърджилова, Каталин Старейшинска, Христо Петков, Николай Върбанов, Мимоза Базова и други. Избрани са около тридесет "чернови", в които предмет на изследване са любовта, смъртта и писането в живота и творчеството на Чехов. Както разяснява Маргарита Младенова, директор на работилницата и един от водещите на ателието, то е създадено на принципа на ятото - една идея поражда следващата. При това актьорите са не просто изпълнители, а самите се явяват автори на съответните театрални идеи.
Успоредяват се две основни теми, първата от които е "Годениците на д-р Чехов". Девет актриси се превъплъщават съответно в деветте годеници на писателя, наричани "Антоновки". Лайтмотивът на втората тема е реплика на забравения от всички Фирс във финала на последната пиеса на твореца "Вишнева градина". Когато я пише, туберкулозното му заболяване е вече в напреднал стадий и, лекар по професия, Чехов е бил напълно наясно, че краят му наближава. Това го сродява с цяла върволица (така се и нижат пред очите ни) от собствените му персонажи, предусещащи смъртта като изход.
Чувство на тъга и меланхолия навява "есенното" сценографско оформление, състоящо се от разхвърляни навред сухи листа, търкалящи се жълти ябълки, люлеещ се стол - своеобразна прелюдия към голямото Пътуване. Борейки тегобата да се живее (и по-скоро да се живурка), героят на Явор Бахаров например, болен от инфлуенца и със също така болен баща, в отегчение очаква да види ще се хване ли нещо на въдицата му (докато накрая на кукичката му не се закачва една ябълка). Други пък се прицелват апатично в ябълките по пода вместо в билярдни топки. Трети се наливат с водка. Оригинална е "черновата", заиграваща се с картината на бащата на импресионизма Едуар Мане "Закуска на тревата".
Каквато съдба имат голяма част от ателиетата в "Сфумато", много е вероятно в бъдеще и "Сюжет за кратък разказ" да прерасне в спектакъл.
