Забрана за разкриването на нови висши училища в България и ограничаване на т.нар. "летящи професори" предлага Министерството на науката и образованието (МОН) в проект за промени в закона за висшето образование, пуснати за обществено обсъждане. Ограниченията обаче засягат повече държавните, отколкото частните вузове.
Предложената в проекта забрана обхваща и разкриването на основни звена в държавните университети, каквито са факултетите, департаментите, институтите и колежите, както и на техни филиали. Няма да се допуска също преобразуването на държавни вузове и техни структури, с изключение на случаите, когато това се прави с цел консолидация и оптимизация. Частните вузове обаче и занапред ще могат да разкриват основни звена и филиали. Очевидно министър Вълчев се е отказал от първоначалното си намерение ограничението да важи и за разкриването на нови несвойствени за университетите специалности.
Мораториумът е временен - до приемането от Народното събрание на Национална карта на висшето образование. С нея ще се определят териториалната и профилната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии. Министърът на образованието трябва да я изготви и внесе в Министерския съвет до 1 година от влизането в сила на закона.
Сериозни промени се предлагат при акредитацията на висшите училища, за която от години е видно, че не разграничава достатъчно добре висшите училища, повечето от които имат сходни оценки. Една от промените, която се очаква да предизвика най-голяма съпротива, е свързана с въвеждане на правилото член на академичния съвет на основен трудов договор да може да участва в акредитацията не на две висши училища, както е в момента, а на не повече от едно висше училище. От академичната общност от години настояват за въвеждане на въпросното ограничение, което да намали броя на т.нар. летящи професори и съответно да повиши качеството на предлаганото обучение, но силното лоби на преподавателите в парламента винаги успява да осуети въвеждането му.
С промените нормативно се регламентира и освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет. Очаква се това да са математика, химични технологии, материали и материалознание, педагогика на обучението, религия и теология, енергетика, физически науки и химически науки. Друга промяна обаче дава възможност за увеличение на студентските такси в най-добрите университети. В момента таксите за студенти могат да са не по-високи от 2/3 от диференцираните нормативи по професионални направления, а занапред към тази база се добавя и компонентът, който получават вузовете по линия на комплексната оценка за качеството на обучението, т.е. таванът на таксите в най-добрите специалности и най-престижните вузове може да скочи.
Занапред МС няма да утвърждава броя на студентите в частните университети, което би следвало да означава, че частните вузове сами ще определят колко студенти ще приемат. Намерението на министър Вълчев беше да наложи ограничение в броя на приеманите за обучение "частни" кандидат-висшисти, като той не е повече от 15-20% от приетите студенти през предходната година.
