Методът на пробата и грешката е подходящ за някои сфери, но е особено неуместен за консервативната система на образованието. Шест години след отмяната на изпитите по природни и обществени науки в края на VII клас учителите вече виждат "пораженията" у учениците - загърбването на биологията, физиката и химията за сметка на българския език и математиката започва да се отразява все по-негативно върху цялостното представяне на младежите. Опитът на министерството на образованието да се справи с този проблем чрез връщане на природните науки в НВО-то в VII клас под формата на интегрален тест среща одобрение сред голяма част от експертите у нас, макар ученици и родители да са в тих ужас. Както винаги обаче, неяснотите по темата са повече от известните факти, а липсата на професионален дебат по темата, както и на ключови промени, които да обезпечат случването на новия изпит, рискуват да провалят иначе доброто намерение.
Опит да предизвика дискусия по темата направи наскоро неправителствената организация "Образование България 2030". На форума се търсеха отговори на въпросите какво постигна досегашният формат на НВО, как ще се промени и как ще се отрази това на обучението на учениците. Всеобщото впечатление от конференцията обаче бе, че все още липсва яснота по повечето повдигнати въпроси.
Следващият министър решава
Миналата година просветният министър Красимир Вълчев заяви, че МОН работи по въвеждането на интегрални тестове за VII клас от учебната 2022/2023 г., в които да има и въпроси по природни и обществени науки. Изпитът по хуманитарни науки ще оценява компетентностите на учениците по български език и литература и по обществените науки. Този по природни науки пък трябва да обединява математика, химия, физика и биология. Целта по думите му е да се направи преход от измерване на наизустяването към оценка на придобитите умения у учениците. Самите промени обаче ще бъдат въведени от следващия министър на образованието, който и да е той.
На онлайн дискусията стана ясно, че кои учебни предмети ще влязат в изпитите ще се реши в началото на учебната година преди провеждането им, т.е. около септември 2022 г. Това обаче означава, че сегашните петокласници, които би трябвало първи да изпробват новия формат, ще бъдат държани в неведение какво ги очаква почти до последния момент. Не е тайна, че отлична оценка на изпитите в VII клас в момента се гарантира само след частни уроци, въпреки че това противоречи на замисъла на самия изпит да установи какво са научили децата в края на този образователен етап. Въпрос с повишена трудност е дали новият тест ще удари бизнеса с частни уроци, или напротив - той ще се разрасне.
Форматът - като PISA или не съвсем
Експертът от МОН Радостина Николова обясни, че в момента се обмислят вариантите по какъв начин интегрираният тест ще може да измерва компетентностите на учениците, тъй като една задача, дори обвързана с няколко учебни предмета, може да измерва високите познавателни равнища само по един учебен предмет. МОН има готовност предварително да покаже примерни модели на тестове, както досега, за да се успокоят родителите и да няма напрежение, че това означава повече натоварване за децата и повече частни уроци, увери тя.
"От задачите по история ще паднат въпросите кой, кога, коя година. Това са чисто предметни знания и фактология. Ученикът не е нужно да е справочник по история, нужната информация вече може да се намери в интернет", даде за пример Николова. По думите й знанията на учениците по история могат да се проверят и чрез това, което са научили по изобразително изкуство или литература - има например множество картини и литературни произведения на историческа тематика. "Защо не знанията на учениците за даден исторически период - например за социализма - да се тестват посредством статия на "Работническо дело" или карикатура", посочи тя.
Някои сравняват новия изпит с PISA, други обаче смятат, че ще са различни. "Няма да се оценяват много компетентности, а само функционалната грамотност, например в хуманитарните науки. Останалите компетентности обаче, които уж се изучават в училище според програмите, няма да се оценяват, което е жалко", коментира Златка Димитрова от "Образование България 2030". "В изпита няма да има 5 въпроса по български, 5 - по биология и 5 по история, а с един въпрос ще се търсят познанията и уменията по няколко различни дисциплини", обяснява и Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.
Умения срещу знания
Един от главните въпроси около новия изпит е как той ще мери уменията на учениците, след като и в момента те продължават да се обучават предимно на фактологични знания. С промяната на училищния закон постепенно бяха променени и учебните програми - те бяха олекотени и ориентирани към изграждане на компетентности. Редица учители и експерти обаче признават, че промените са били по-скоро козметични.
Изследване на "Образование България 2030" показва, че макар въпросните ключови компетентности и умения да са заложени в наредбите и програмите, то "материализирането" им в класните стаи изобщо не се е случило. Причините са различни - огромният обем на учебното съдържание, липсата на квалификация у доста учители как точно да преподават и развиват компетентности и т.н. Затова, за да бъде ефективен новият изпит, следва да се предприемат и други ключови промени, свързани с учебните програми, подготовката на учителите, както и методите на преподаване и цялостния модел на обучение в училище, смятат от организацията.
"Един интердисциплинарен урок на година нищо не променя, но толкова са възможностите на учителя. Трябва ни методична литература в този аспект и чак тогава учителят може да прояви творчество и да променя, да обогатява в тази насока", казва учител в социалната мрежа. "За да се случат по правилния начин междупредметните връзки, е необходимо да има синхронизирано учебно съдържание по различните предмети във всяко ниво. Ако по история има дял Възраждане при випуск У, то дял възрожденска литература трябва да има при същия випуск, а не при випуск Х. Т.е. трябва да се работи върху учебния материал", казва друг преподавател.
"Все още в българското училище се залага на знанията. Междупредметните връзки в клас са твърде крехки. Нужни са сериозни промени в учебното съдържание и в начините на преподаване, за да се случи интегралният изпит в VII клас", смята и Деян Колев от "Амалипе". Според него са нужни поне 2 г., а най-добре три, преди които да е ясно какво точно ще представлява новият формат, за да могат и учители, и ученици да се пренастроят към него.
Вечният спор
"Безкраен е спорът кое първо трябва да се промени - учебните програми или форматът на изпита. Според мен първо трябва да се промени форматът, защото всички ученици учат според вида на изпита. След като имаме тази отправна точка, учителите могат постепенно да започват да поставят такива задачи на учениците, комбиниращи знания от различни области", казва Диян Стаматов. По думите му и сега учебните програми позволяват на учителите да дават задачи, изграждащи умения у учениците, но и децата, и техните преподавателите имат нужда от подготовка и нагаждане към новия формат, който освен това следва да надгради и дигитално, ако искаме да мотивираме учениците.
Други преподаватели обаче са на мнение, че без да се премахне огромният, почти енциклопедичен, обем учебен материал в програмите, няма как да се освободи време за практически задачи, формиращи умения в учениците. "Не е ли твърде късно да се обсъждат формати на изпити, при условие че в момента обучаваме випуск, за който нямаме представа какво ще се случва? Не мислите ли, че когато се въвежда нова програма, трябва да е ясен и форматът на изпитите", пита учител. "Тези интегрирани тестове не са нищо ново, такива изпити държаха учениците през 2000 г. Резултатите бяха катастрофални. Претоварваме деца без особен смисъл", коментира участник в дискусията.
