Старо банкерско правило: най-неприятните вести пристигат (и се пращат) в петък, в пет без пет. Когато затварят банка, надзорниците тогава атакуват, да имат два почивни дни да ровят книгите и умуват. Вярна на традицията, германската служба за финансов надзор Бафин [1] вгорчи петъчния five o’clock на сър Лекс Грийнсил и поиска прокуратурата да разследва за измами Грийнсил Банк АГ. Така Бафин, която два дни по-рано й спря сделките, обяви фактически край на една от старите банки, основаната през 1927 г. в Бремен Норддойче Финанцирунгс-АГ, НордФинанц Банк АГ до 2014 г., когато бе купена от сър Лекс. Завихря се пореден
световен финансов скандал,
със сериозно отражение върху европейските финанси и с вероятност да се разрои в други още по-дълбоки скандали. Опасността не се вижда веднага - банката е незначителна (на позиция 229 сред банките в Германия) с активи към 4 млрд. евро. В коментар на няма стотина реда не се побира сериозен анализ на значим икономически проблем. Той е като пътен знак – само сочи към нещо, което си струва да се обмисли и да обсъдим. Скандал засега няма, дълбоките финансови трусове предстоят. Обаче героите правят историята, а в тази история участват две от децата-чудо на свръхмодерните финанси [2]. Главен герой е сър Лекс Грийнсил (род. 1997 г.), австралийското селянче, станало директор в супербанките "Морган Стенли" и Ситибанк, милиардер, личен съветник на премиера Дейвид Камерън, декориран през 2017 г. за командор (III ст.) на „Най-превъзходния орден на Британската империя“. Сега бившият премиер Дейвид Камерън работи като съветник на сър Лекс. Правилно в. „Файненшъл таймс“ предполага, че „провалът (demise) на Грийнсил Кепитъл ще хвърли светлина върху връзките в правителството“ (задкулисието и корупцията по най-високите етажи на властта, биха написали за страна като нашата). Другият герой е индийският милиардер Санджив Гупта, „спасителят на стоманата“. Наред с двамата под прицел могат да се окажат доста повече милиардери, най-вече внезапно забогатели от отглеждане на „еднорози“ и водачи на „ФинТех революцията“, която щяла да преобрази и разчисти банковата индустрия, да я подготви за нови чудеса.
Какво видяхме досега
В резюме, пълната история можете да откриете в пресата и обясненията на властите. Сър Лекс развива, с парите на инвеститори като Санджив Гупта, СофтБанк и кредитори като бившите си работодатели и швейцарската Креди Суис, уж свръхмодерни продукти за „финансиране на веригата на доставки“ (т.нар. SCF, supply chain finance, също „обратен факторинг“). Свръхмодерни – друг път. Банкерите в Шумер и Ур са кредитирали така „веригата на доставките“. Новото е автоматизацията. Финансират се доставки с отложено плащане за познати с висок рейтинг купувачи. Техните доставчици, по-дребни фирми, са принудени да продават с отложено плащане, т.е. да ги кредитират безлихвено. А сър Лекс им дава парите веднага след като издадат фактура и купувачът я потвърди. За това взема по-ниска лихва от онази, която доставчикът ще плати за банков кредит, освен това балансът му остава чист от заеми, имуществото – от обезпечения (може да ползва банков кредит). Грийнсил купува вземания към корпорации, „пакетира“ и ги продава на банки и фондове, които търсят доход в днешните времена на отрицателни лихви. Целият (всъщност прост) процес лесно става финтех, той се автоматизира, програмира, компютризира, рекламира, излиза на борсата. Сър Лекс става милиардер. Завърта десетки, после стотици милиарди. Купува НордФинанц Банк, „за да рефинансира и гарантира“ операциите. Грийнсил Банк започва да трупа наред с реалните и доста кухи вземания, пр. от лизинги на частните самолети (няколко) на сър Лекс, негови другари и близки, „купува“ несъбираеми и непродаваеми активи на групата. Постепенно, пише швейцарски анализатор, „се превръща в смесица от бунище и частна банка“. Кредитният й рейтинг - още е по сайтовете на рейтингарите: А - със стабилна перспектива, по-висок от държави като България и… Руската федерация например. Това е съвременната стойност на т.нар. рейтинги.
Санджив Гупта е подобно дете-чудо, направило пари със семеен капитал. Син (род. 1971 г.) на милиардера П.К. Гупта от СИМЕК Груп, той първо продавал велосипеди в Турция, завършил колежа Тринити, Кеймбридж, основал "Либерти Стийл", която купила (със заеми) голяма част от стоманодобивните заводи в Англия, основен собственик на конгломерата Джи Еф Джи Алайънс (GFG Alliance). През 2011 г. основал Уайлендс Банк (Wyelands Bank), която представя за финтех „претендент“, пионер във финансите. Оказва се, че с парите, събрани от британските депозитори, се финансира индустриалната група на баща му, СИМЕК. 2013 г. надзорът в Банк ъф Ингланд забранява на Уайлендс да набира депозити и я задължава да върне събраните. Вместо от депозити на британците, чудесата на г-н Гупта започват да се плащат с пари от други кредитори, сред тях, със стотици милиони - Грийнсил Банк. Преди месец
кредитното перпетуум-мобиле спира,
г-н Гупта наддава да придобие стоманодобива на "Тисен-Круп", отхвърлен е от германците, новото чудо пропада, паричните потоци се объркват и групата му първо мълком, после явно, спира да плаща на Грийнсил Банк. Разбрала какво става, Креди Суис блокира фонда с над 10 млрд. евро, който върти схемата на Грийнсил, и обяви, че ще го ликвидира. Бафин усеща, че германските депозитори, банки и федералният бюджет – през фонда за гарантиране на банковите депозити - ще платят загубите на австралийския и индийския финансов гений, бързо ревизира и затваря бременската Грийнсил Банк.
И почва да търси още виновни. В хор със съюзите на банките и на банковите одитори, Бафин хвърли в петък тежки обвинения към всички финтех платформи, които позволяват автоматично и безконтролно натрупване на риск, стават „прикритие за банкиране в сянка“ и удобен канал за влогонабиране за несигурни банки, които се рекламират и събират пари на вложителите само заради държавната гаранция. Преки удари понесоха германското финтех чудо Рейзин (Raisin), интернет платформа, която стана най-големият европейски пазар за банкови депозити, и конкурентната Депозит Солюшънс. Бизнесът им е да набират клиентски депозити за банки, които плащат лихва (вместо да събират такса). Клиентът може да вложи до гарантираната със закон сума (в ЕС 100 хил. евро), без значение сигурна ли е банката. Говори се за „дълбока реформа“, разбирай: изхвърляне от пазара на „финтех претендентите“ и малки банки, които ще бъдат лишени от държавната депозитна гаранция или ще бъдат подложени на тежки проверки и накарани да плащат скъпо за гаранциите.
Проверете и помислете колко и кои са потенциалните цели на новия финансов скандал, колко (пряко над 50 хил., косвено 10 пъти повече) са работните места, които ще затворят още преди Великден и до 2-3 месеца по-късно, в кои страни са, кои бизнеси ще се пренаредят. Прочетете повече за всички финансови гении и чудеса, за които стана дума и за които не стигна място, преценете дали идващият трус ще ви засегне и се пазете, ако можете. А като чуете, че „в големите демокрации властта не съсипва бизнеси и не мачка хора“, че там няма „корупция по високите етажи“, а само у нас и други нарочени страни, да знаете, че който дърдори, е невежа или глупак, или и двете.
- - -
[1] Die Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht, наричана галено BAFin.
[2] Неясно защо наричани “високи финанси” (high-finance), може би по аналогия с haute couture (“висша мода”). Всъщност става дума за доста семпли и затова силно автоматизирани и евтини финансови продукти, предлагани от нововъзникнали компании (start-ups) с огромни претенции да са новите „еднорози“, чиито акции ще съберат милиарди от инвеститорите, като излязат на борсата.
