Над 500 страници предизборни обещания предложиха кандидатите за кмет на София с най-големи шансове да управляват през следващите 4 г. - действащият кмет Йорданка Фандъкова, бившият омбудсман Мая Манолова, подкрепена от БСП, арх. Борислав Игнатов, издигнат от коалицията "Демократична България" и независимият граждански кандидат Борис Бонев, основател на организацията "Спаси София". Всеки от тях е композирал концепциите си различно, макар че в платформите има и много общи теми и проблеми. В тази на Фандъкова напълно липсва критичен анализ, а се набляга повече на отчет и на бъдещи планове. Докато програмите на останалите залагат на коментар на положението в момента и на мерки за подобряването му. "Сега" обобщи идеите по част от най-важните направления.
----
Трафик, градски транспорт и улична инфраструктура
Центърът на София трябва да се освободи в максимална степен от автомобилен трафик, а в кварталите той трябва да бъде облекчен. Това е общият знаменател в транспортната част на предизборните програми на четиримата кандидати. Всичките се заричат да насърчат столичани да оставят колите си и да се придвижват с алтернативни средства, но смели решения липсват. Нито един кандидат не предвижда на този етап центърът на София да се затваря за автомобили за определено време или при определени обстоятелства.
Единствено Фандъкова не отчита, че сега градският транспорт е бавен и не особено точен. Но въпреки това обещава да го ускори с 20 на сто през следващия цикъл. Като мерки за подобряването му смята да създаде „бърза и удобна връзка на кварталите с метрото чрез мрежа от довеждащ транспорт със 100% електробуси“, а до 2022 г. всички превозни средства да са нови и екологични. Фандъкова има дързостта отново да обещава и електронна билетна система - проект, който е пословичен със забавянето си и за който ГЕРБ говори, откакто управлява София. След повече от десет години обещания договорът за системата бе сключен преди година, вече се изпълнява и системата трябва да е в действие в края на 2020 г.
Що се отнася до "бързата и удобна връзка" Фандъкова смята да я осъществи с 5-метрови бусчета, с които да вози жителите на "Люлин" и "Овча купел" до метрото - обещание, което я направи за смях сред конкурентите й. Манолова посочва, че днешната липса на удобен транспорт до бързоразвиващи се зони, като „Младост“, „Искър“ и „Лозенец“, увеличава трафика и генерира задръствания. Затова тя се обявява за развитие на тролейбусната мрежа на територии, които не се обслужват от метро и трамвай. Говори и за пет нови трамвайни трасета - от бул. „Т. Каблешков“ до „Искърско шосе“, от „Люлин“ до зона „Орион“, от гара „Искър“ до „Младост 3“, от Семинарията до Южната дъга на Околовръстния път и от бул. „Г. М. Димитров“ в същата посока.
Борис Бонев смята, че една от основните причини за бавния градски транспорт е „невъзможността и нежеланието на Центъра за градска мобилност да изготвя амбициозни разписания“. Той предлага увеличаване на броя на превозните средства, създаването на свързана мрежа от бус ленти с цел забързването им, обособяване на скоростни трамвайни коридори, въвеждане на интелигентна система за управление на обществения транспорт, изготвяне на ново и по-гъвкаво разписание и др.
Борислав Игнатов предлага да се използва наличната тролейбусна мрежа, за да се заменят натоварени автобусни линии с тролейбуси. Според него това може да стане за линии 74, 76, 78, 204, 213, 304, 309, 310, 404 и 604. Предлага и въвеждането на къси линии в центъра.
Проблемът с презастрояването
Темата за презастрояването на София издига и сваля кметове, изкарва квартали на протести, дели избирателите на собственици и инвеститори и на потърпевши от тях и оставя обществото с убеждението, че между обещанията на политиците и реалните им действия зее дълбока пропаст. Действащият кмет предлага строителната вакханалия да се регулира чрез промени в Общия устройствен план, което Фандъкова нарича "Визионерска политика в градоустройството". Обещава още да бъдат увеличени отстоянията между новите сгради в жилищните комплекси, макар че няма как да не прави впечатление, че тази мярка е фатално закъсняла. Кандидатът на ГЕРБ твърди, че управляващите вече са свършили доста работа по темата със строителството. "През 2017 г. по инициатива на кмета и главния архитект бяха приети изменения, с които се въведоха ограничения във височината на сградите в различните райони", пише Фандъкова, но не коментира защо тогава все още са възможни казуси като небостъргача на "Артекс" в "Лозенец", комплекса на "Гаранти коза" в "Младост" и т.н. Кметът говори още за бъдеща забрана за промяна на предназначението на имоти, отредени за образование - също твърде закъсняла идея. Както и за лесно участие на гражданите в решенията за градската среда, макар че досега Столичният общински съвет отказа всички искания за референдум, свързани със строителството. Обявява се още за въвеждане на право на отказ на изграждането на големи обекти, за които няма транспортна обезпеченост.
В програмата на останалите кандидати терминът "презастрояване" присъства често. Манолова също се обявява за увеличаване на отстоянията между новите сгради - и частни, и обществени. Предлага да се разшири и кръгът на лицата, които могат да обжалват нарушения при издаване на строителни книжа и в подробни планове, и да не се издават разрешения за строеж на високи сгради из целия град, а да се определи специална зона. Иска още прекратяване на възможностите за увеличаване на максималната плътност и общо застрояване на имотите чрез законови вратички, както и ограничения за поставяне на огради в кварталите и в терени за озеленяване. Обещава и "преосмисляне на възможностите за до два етажа (4.5 м) подпокривно застрояване на сградите над максималната височина по ПУП".
Борислав Игнатов залага много на промени в Общия устройствен план (ОУП) като начин за справяне с безразборното строителство и за спасяването на паркове и зелени зони. "В ОУП следва да се въведе максимална кота на застрояване за обширни зони, по примера на Париж", пише той. "Демократична България" предлага още да се въведат "реални обществени обсъждания", да се завърши кадастралната карта на града и др. Друга различна, но и по-екзотична идея на Игнатов, е земята под блоковете в "Люлин", "Младост", "Овча купел" да се даде на собствениците на жилища.
Борис Бонев от "Спаси София" също извежда на преден план проблемите със законодателството. "Действащият Закон за устройство на територията е евангелие, което се чете от всевъзможни дяволи заради големия брой отворени вратички в него", пише независимият кандидат. Той предлага нереституираната земя в София да се актува като общинска публична. "Несигурността у общинските институции дали утре няма да бъдат реституирани, в комбинация с безкрайния срок, отваря вратата за сериозни спекулации, корупция и незаконосъобразни възстановявания", пише Бонев. Като пример посочва масовата реституция в "Манастирски ливади" и по продължението на реката в Бояна. Той иска при бъдещи дискусии за промените в него чертежите да се представят на гражданите на ясен и разбираем език.
Идеи за центъра
Както може да се очаква, Фандъкова не пропуска да включи в предизборната си програма редица проекти, останали от предишните й мандати - обновяването на „Св. Неделя“, реконструкция на зоната около Булбанк, разкриване на църквата „Св. Спас“ и на античния амфитеатър на Сердика и пр. Плановете й за разширяване на пешеходната зона предвиждат след ремонта на „Св. Неделя“ тя да стигне Градската градина и Ларгото. Фандъкова обещава още с реконструкцията на трамвайното трасе по бул. „Македония“ пространството до бул. „Христо Ботев“ да се превърне в парк.
В концепцията на Мая Манолова центърът не е оформен като специален приоритет. Бившият омбудсман изрично посочва, че „София не е само „София 1000“. "София е „Люлин“, „Младост“, „Панчарево“, пише тя. Сред обещанията й личи „превръщане на района около Централна гара и самата гара във висококачествена обществена зона с атрактивни площади, малки паркове и фонтани, намаляване на асфалта за автомобили в полза на зеленината и водата“. Манолова се обявява и за „разширяване на обхвата на пешеходните и споделени улици в центъра, „освобождаване на площади от паркирани автомобили“, „повишаване на атрактивността на историческия център чрез развитие на съществуващите и обособяване на нови градски пространства за култура на открито“.
Борислав Игнатов обещава да „подобрим сигурността на пешеходците, като осигурим повече безопасни места за пресичане и направим одит на програмата за нови светофари и дадем реален приоритет на преминаването на велосипедисти и пешеходци през тях“. Игнатов се обявява и за увеличаване на пешеходните зони чрез присъединяването на „Съборна“, „Шишман“, „Алабин“ и „Аксаков“. „Ще извадим пешеходците от подлезите и ще улесним пресичането на уличната мрежа. Ще премахнем паркингите пред Народното събрание, “Св. Ал. Невски” и пл. "Княз Александър I" и ще ги превърнем в удобни градски зони“, обещава той. Игнатов смята да премахне бутоните на светофарите, защото дават приоритет на МПС като „винаги отлагат зеления сигнал за пешеходците с 1 цикъл".
„Основните площади на София все още са паркинги и едни от най-знаковите и красиви сгради в България са заобиколени от паркирани автомобили. В малките уютни площади, които изобилстват в София, виждаме огромен потенциал. Други идеални за превръщане в пешеходни или споделени улици като „Алабин“, „Солунска“ или „Цар Иван Шишман“ бяха ремонтирани, без да се преосмислят функциите им и пропускайки модерните решения“, смята Борис Бонев. Като първа стъпка от "Спаси София" планират да обособят пешеходна зона по „Съборна“. „При обновяването настилките и уличните елементи ще бъдат изпълнени в хармония с красивите стари сгради. Ще преустановим преминаването на автомобили пред Президентството, в последния участък на ул. "Леге", а след ремонт планираме да направим „Алабин“ споделена между трамваи и пешеходци. Така ще свържем пл. „Македония“ с пешеходната зона по бул. "Витоша" и ул. "Граф Игнатиев“, допълва Бонев.
София (не) диша
Огромният проблем на София е въздухът и тук може би е най-голямата разлика между пасивността на настоящия кмет и емоцията на останалите кандидати. В духа на плахите стъпки, с които Йорданка Фандъкова симулира дейност в тази област, са и обещанията й за следващ мандат. Системата от 22 нови датчици за следене на въздуха, която кметът обещава от една година, трябва да види бял свят тази зима, но тя няма да неутрализира дългогодишните опити на общината да скрие истината за замърсяването с всякакви еквилибристики като премахването на станцията на Орлов мост. Смехотворната програма за монтиране на филтри на една шепа домакинства ще обхване колосалните 2000 социално слаби семейства при 50 000, които се греят на дърва и въглища. Тук са и парите, които идват от ЕС за подмяна на старите печки, но интересът към тази програма е почти нулев. Въпреки това Фандъкова смята да е подменила уредите на една трета от проблемните домакинства до 2024 г. Жителите на София сами могат да решат дали да вярват на обещанието за по-често миене и метене, при положение че по този въпрос общината дори отказа да се подчини на съда. На фона на страховете на софиянци за проекта за горене на боклук в ТЕЦ "София", Фандъкова го изтъква като част от програмата си за чист въздух.
Основните опоненти на Фандъкова са почти единодушни помежду си какво е необходимо на София в тази област. Безусловно се предлагат различни форми на реален достъп до данните за качеството на въздуха. И тримата имат смелостта да заявяват ограничен достъп на най-замърсяващите автомобили до критичните зони в дни с голямо замърсяване. Борислав Игнатов е включил по-общо в програмата си създаване на нискоемисионни зони чрез ограничаване на автомобилите в централните градски части и около училищата. Борис Бонев предлага системата на стикерите за автомобилите от други европейски градове, с които в дни с критично замърсяване се контролира трафикът към натоварените зони. Такава е и мярката, заложена в програмата на Мая Манолова.
"Ще заложим на плавно повишение на коефициентите за мощност и екологичност до максималните, посочени от Народното събрание, като започнем с автомобилите с мощност над 150 KW", предвижда програмата на Бонев. Борислав Игнатов пък залага стимули за използване на екологична енергия. И тримата обещават по-бързи стъпки за подмяна на печките на твърдо гориво. Борислав Игнатов обещава поетапно да забрани въобще употребата на въглища и мокри дърва в София. И той, и Борис Бонев ще работи за навлизане на топло- и газоснабдяването в кварталите, които към момента нямат такава инфраструктура. И трите алтернативни на Фандъкова програми предвиждат строг контрол върху нерегламентираните огнища и фирмите по чистотата. "Ще мием улиците не веднъж годишно, преди избори, а 12 пъти годишно, както е записано в договорите на сметопочистващите фирми", заявява Мая Манолова. В програмата на Игнатов е записано преминаване към машинно миене и целогодишно поддържане не само на големите булеварди и улици, предимно в центъра на града, но и на основните артерии в останалите столични квартали. Борис Бонев предлага зелени пояси около основните артерии, обновяване на пътните платна и тротоарите с цел намаляване на калта и мръсотията.
Всички, освен Фандъкова, обещават да преразгледат проекта за изгаряне на боклука в ТЕЦ "София". "Подобни заводи за изгаряне на боклук са вече отречени в Европа, тъй като често изпитват технически проблеми, както показва и последният пример от инсинератора в Копенхаген. Затова и инсинераторът в София се очаква да бъде последният такъв, построен в Европа със средства от ЕС", мотивира се Борис Бонев. "Незабавно ще прекратим проекта „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF“. Изгарянето на гориво от битови отпадъци (RDF) в ТЕЦ „София“ е финансово неизгодно и е заплаха за здравето на софиянци с допълнителното замърсяване на въздуха в града", посочва Борислав Игнатов. Мая Манолова иска гражданите да решат дали да има такава инсталация.
