Инж. Таня Михайлова завършва специалност „Автоматизирано оборудване на машиностроенето“ в Техническия университет–София и едновременно професионална педагогика. Има допълнителни квалификации по мениджмънт и маркетинг и по оптична и медицинска техника. Професионалният ѝ път се определя от Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М.В. Ломоносов“ в София, където завършва учебно-професионален комплекс, специалност „Лазерна техника“, а после заема последователно длъжностите учител, зам.-директор по учебно-производствената дейност и директор. Притежава III професионално-квалификационна степен. Зам.-министър на образованието е от 2017 г.
-------
- Госпожо Михайлова, учебните програми вече бяха осъвременени за всички класове, не е ли време да се модернизират и изпитите за учениците?
- Факт е, че сегашното национално външно оценяване в 7-и клас ще бъде за първите ученици, които са усвоили знания и компетентности в 5-и, 6-и и 7-и клас по новите учебни програми. Промяната на изпитите е необходимост, но преди всичко трябва да е ясна целта й. Изпитите трябва да показват индивидуалния напредък на учениците, но да са и предпоставка за приложимост на натрупаните знания и умения, защото времето на възпроизвеждането на знания отдавна е отминало. Промяната произтича както от новите стандарти и програми, които определят резултатите от обучението, така и от целите - да се измерват компетентностите в края на етапа. До този момент външните оценявания бяха ориентирани към измерване на резултатите от обучението в съответствие с учебната програма за конкретния клас - в случая 7-и клас. А сега вече - в съответствие с учебната програма за целия етап от 5-и до 7-и клас. Когато говорим за оценяване на грамотност, тя не се изучава само в 7-и клас. Основите се полагат още с първото влизане в класната стая. Изпитите в 7-и клас трябва да бъдат ориентирани към постигане на ключовите компетентности и задачите трябва да са именно в тази посока.
Външното оценяване в 4-ти клас също трябва да има различни цели, защото и то ще служи за диагностика на индивидуалния напредък. Изпитите в 4-ти клас и 7-и клас изпълняват и още една функция - за класиране в определени училища. Дали трябва да е централизирано класирането, или да е индивидуално за всяко училище? И сега училищата имат възможността да задават балообразуването и да посочват предмети, които ще бъдат важни за тях. Това е една от стъпките да се покаже спецификата им. Не е задължително балообразуващите оценки да са български език и литература и математика.
- Какви конкретни промени са нужни в изпитите за различните етапи, освен да измерват компетентности?
- Винаги съм смятала, че основата на качественото образование са ключовите компетентности, които биха позволили на учениците да проявят критично мислене. Компетентността по същество представлява знания, умения и нагласи. В началния етап най-важно е не училището, а учителят. Той дава началното ограмотяване, основата на знанието. В следващите етапи вече няма как да бъде само знанието. Тогава трябва да се придобият и умения. Умението невинаги е практически да произведеш нещо, което да видиш физически. Умението е да направиш и връзка между отделните ключови компетентности. Умение е да попаднеш в определена ситуация, да видиш задача, която не си срещал, но на база на придобитите знания и логическо мислене да можеш да намериш вярното решение. Тези задачи са ключови и основната работа на всеки учител, всеки ден, във всяко училище е да научи учениците да мислят критично, да обхващат проблема, а не да търсят решението по начина, по който са го срещнали в друга задача. Задължително е чрез външно оценяване да се измерват тези компетентности.
Необходимо е изпитите да бъдат и по-практически ориентирани, т.е да могат да свързват данни и информация, така че да могат да стигат до верните решения.
Изпитите в 7-и клас ще бъдат променени от догодина. През август 2018 г. оповестихме примерни модели по български и математика. Още тогава коментирахме, че през следващата 2019/2020 г. в частта „Литература“ ще се включи и материала от 6-и клас, ако това, разбира се, е новост. Преди началото на учебната година ще оповестим и моделите за изпитите в 4-ти и 7-и клас. В момента се работи интензивно по форматите и се прави апробация на типовете задачи.
- Т.е. задачите ще бъдат по-различни от досега?
- В момента се работи по задачите. Какви ще бъдат те, трябва да видим и да преценим. Апробирането е процесът, в който нито вие, нито аз можем да имаме отношение. То се случва в реални условия с реални ученици и трябва да се види как тези задачи се възприемат, трябва ли да се модифицират. За 7-и клас със сигурност следващата година изпитът ще бъде по-ориентиран към измерване на компетентностите - в него ще се включи и материалът, изучаван в 6-и клас.
- Това, че в изпита ще се включи материалът от 6-и клас, не означава, че той ще е ориентиран към компетентностите?
- Точно това означава. За да можеш да поставиш такава задача и тя да е по-обхватна за етап, трябва да можеш да измериш компетентности. Иначе ще бъде само по материала за 7-и клас, т.е. по-предметно ориентиран. Когато обхващаш етапа, тогава предпоставката да се оценят компетентностите реално съществува. На мен много ми се иска да има точно такива задачи. Винаги съм казвала, че понякога математиката може да се оцени и с 4 задачи, от които да се разбере дали знаеш, или не знаеш.
- Защо предметите, по които се държи НВО, трябва да са само по български и математика?
- Предметите, по които се провежда НВО, са посочени в нормативната уредба. Те са български и математика. По решение на министъра всяка година в допълнение може да се посочват и други предмети, върху които да се провежда външно оценяване. Преди години имаше външно оценяване по всички предмети, които се изучават, но после това се промени. В образованието много често се връщаме и към стари идеи с намерението да ги подобрим.
- Има ли идея например да се добави друг изпит, например по природни науки?
- Обсъждаме всички възможни варианти - дали изпитът да бъде по определен предмет, дали да се редуват през учебни години различни предмети. Като цяло българският език и математиката дават много добра основа за усвояването на всички останали предмети. Това в никакъв случай не означава, че те са фаворизирани и учениците не учат по останалите предмети.
- Общо взето, означава. В 7-и клас учениците масово тръгват на уроци по тези два предмета и неглижират останалите. Може да се случи така, че от 1-ви до 12-и клас нито веднъж да не се тестват знанията им по природни науки.
- Не е точно така. Възможностите за оценка не са само на национално ниво. Те са на регионално, училищно ниво, може да има и вътрешно оценяване. Всяко училище в зависимост от предметите, на които набляга, може да си направи вътрешни изпити, за да провери знанията и по други предмети. Според мен не бива да централизираме системата, а да вървим към възможностите на всяко училище да взема решения, които са добри за него, т.е. към автономия. Функцията на директора е много важна, той може да прецени да измери това, което са постигнали учениците от даден випуск, за да провери дали е качествен учебният процес.
При приема в 7-и клас училището може да избере за балообразуваща оценка например физика или химия, биология. Това зависи от училището. Но не смятам, че значението на един предмет и знанията и уменията, които придобиват учениците, са проекция на външното оценяване. Ето това според мен е гордиевият възел, който трябва да се разреже. Не бива да се смята, че външното оценяване е най-важният изпит. Учениците ни трябва да са уверени, че учат именно за да бъдат полезни после на себе си, когато започнат да се реализират.
- Има ли в МОН достатъчно специалисти, които да подготвят новите изпити?
- Подготовката на новия формат не е проблем, ако се прави от специалисти в областта и съответно с умения, които да им позволяват да изработват задачи, които да доказват постигане на знания и умения. Смятам, че е необходимо да се обучат повече експерти в съответната област. Всъщност предизвикателството е да се подготвят достатъчно работещи задачи, които да проверяват компетентности и да поставят пред учениците практически казуси - нещо, което обаче не е по силите на много хора. Това означава, че са необходими сериозни усилия, за да се доизгради достатъчен капацитет за разработване на тези задачи. От друга страна, което дори е по-съществено, учителите трябва да променят подходите си на обучение и начина на изпитване. Така учениците в ежедневието си ще са поставени в такива ситуации, които да им позволят да решават практически казуси, да показват умения, да се научат да мислят критично, т.е. да оценяват информацията, да търсят решение и да разпознават проблема. Трябва да се набляга на междупредметните връзки и интерактивното обучение, т.е. ученикът да бъде част от процеса.
- Кога е реално да се въведат промените в изпитите?
- Това не е лек процес. Пак казвам, много е важна личността на учителя. Той трябва да бъде водещ в преподаването, така че който и да задава изпита, учениците да могат да се справят. Надявам се, че след 2021 г. ще имаме формат на изпита, който да позволява оценка на постигнатите знания и умения съобразно индивидуалния напредък.
