На предизборен митинг през миналия уикенд бившият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че няма да се притече на помощ на членовете на НАТО, ако Русия ги нападне, което е и целият смисъл на алианса. Устремилият се отново към висшия пост Тръмп каза: "Не, няма да ви защитя. Всъщност бих ги насърчил [руснаците] да правят каквото си искат".
Тръмп отдавна критикува европейските държави в НАТО с аргумента, че те уж не плащат справедливия си дял. Идеята, че чуждите държави се издържат от Съединените щати, е добре възприета в неговата електорална база, но Тръмп или не разбира как работи НАТО, или предпочита да не се замисля.
Всъщност всички държави в НАТО плащат в общ фонд, който подпомага ежедневната работа на алианса, и нито една държава не е в забава по отношение на тези плащания.
Междувременно през 2014 г. всички държави от НАТО се съгласиха до тази година да изразходват поне 2 % от своя БВП за отбрана (става дума за националните бюджети, а не за бюджета на НАТО - б.пр.).
Всеки президент на САЩ от Барак Обама насам е настоявал страните от НАТО да достигнат това ниво на разходи, но към момента на подписване на споразумението преди десет години само три страни от НАТО - САЩ, Обединеното кралство и Гърция - бяха постигнали това.
Откакто често възхваляваният от Тръмп руски президент Владимир Путин започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., особено европейските членове на НАТО, граничещи с Русия или Украйна, като Естония, Литва и Румъния, увеличиха разходите си до над 2%.
Причината бе Путин, а не Тръмп с неговия натиск
Войната в Украйна принуждава и Германия да прекрати дългогодишната си политика на изразходване на относително малка част от своя БВП за отбрана. Часове след коментарите на Тръмп за НАТО германският канцлер Олаф Шолц заяви в понеделник, че правителството му ще изпълни ангажимента си да изразходва 2% от БВП за отбрана през тази година.
Европейските държави се опасяват, че Путин може да не се спре в Украйна, ако победи, и че ако наистина се случи второ президентство на Тръмп, това може сериозно да застраши НАТО.
Всъщност разходите за отбрана сред държавите от НАТО нарастват бързо. През 2017 г. европейските държави от НАТО и Канада са похарчили около 270 млрд. долара за своята отбрана, докато Съединените щати са похарчили около 626 млрд. долара. През 2023 г. европейските страни и Канада ще изразходват 356 млрд. долара за отбрана, докато САЩ ще изразходват 743 млрд. долара, според данни на НАТО. От 31 държави в НАТО 11 вече изпълняват целта за разходи от 2% или повече.
Не е случаен фактът, че през 75-те години на НАТО САЩ се превърнаха в най-могъщата и богата държава в историята. Но тази мисъл изглежда не е хрумнала на Тръмп, който винаги се стреми да напада словесно страните, които уж ограбват САЩ.
Всъщност Тръмп има подобни убеждения за съюзниците на САЩ в продължение на почти четири десетилетия. През 1987 г. той плати за реклама на цяла страница в "Ню Йорк таймс", за да публикува отворено писмо, в което твърдеше: "В продължение на десетилетия Япония и други държави се възползват от Съединените щати. Накарайте Япония, Саудитска Арабия и други страни да плащат за защитата, която им предоставяме като съюзници". Приблизително по същото време Тръмп изнесе реч в Ню Хемпшир, в която твърдеше, че Япония и Саудитска Арабия "ни ограбват".
НАТО под наем
Тези нагласи продължиха и когато той беше президент. Тръмп се дразнеше, че макар германците да имаха втората по големина икономика в НАТО, тогава те отделяха само около 1% от своя БВП за отбрана, докато САЩ отделяха около 4%. Тръмп тълкуваше недостатъчните разходи на германците за отбрана така, сякаш е наемодател, който събира просрочен наем. Но в НАТО всяка страна решава колко иска да харчи за собствената си отбрана, така че ако някое правителство реши да харчи по-малко от договорената цел от 2% от БВП, не "дължи" нищо на САЩ.
Когато германската канцлерка Ангела Меркел пристигна във Вашингтон на първото си официално посещение през март 2017 г., щабът на Тръмп изготви графика, показваща, че Германия уж е задлъжняла с 600 млрд. долара. Тръмп размахал "фактурата" на Меркел, която казала на Тръмп: "Не разбирате ли, че това не е реално?"
Изглежда, че Тръмп не се интересува и от това, че единственият път, в който е бил задействан член 5 на НАТО за колективната самозащита на алианса, е бил след нападението срещу родния му град Ню Йорк на 11 септември, нито пък го интересува, че Обединеното кралство е загубило 455 войници в Афганистан, сражаващи се от името на водената от САЩ война там, докато Канада е загубила 158 войници, Франция - 86, а Германия - 54.
Без значение колко погрешно може да е това, според близките му съветници Тръмп изглежда съвсем сериозно възнамерява да се дръпне от НАТО. Когато миналото лято разговарях с бившия съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън за подкаста "In the Room with Peter Bergen", той ми каза, че Тръмп "ще преразгледа из основи смисъла на НАТО".
Това би било огромна грешка. Защо новоизбраният Тръмп би избрал да се опита да подкопае такъв успешен съюз или дори да го развали, е объркваща загадка.