Ученици "с късмет" - с включена в училището камера, и други "без късмет" - с по 2-3 часа консултации седмично. Такава е горе-долу картината на онлайн уроците за около 43% от малките ученици у нас, чиито родители не са дали съгласие за тестването им в училище. За тях училищата организират обучение кой както може - някои ги включват в учебните часове чрез поставена в класната стая камера и дори им дават думата, други ги държат просто като наблюдатели, а трети само им дават задачи за самостоятелно учене вкъщи. Разнообразните практики се множат и заради липсата на точна регламентация как да се провежда новата хибридна форма. Как се случва тя и как може да се подобри?
Съгласните обвиниха несъгласните
Разделението в обществото по темата за ваксините и другите мерки срещу коронавируса застигна и образованието. Тестовете изправиха едни родители срещу други. Привържениците на тестовете обвиняват несъгласните с тях, че заради техния отказ всички деца са принудени да учат дистанционно (условието за връщане в училище е 50% съгласни за тестване родители в паралелка). Тези, чиито деца остават вкъщи поради нежелание за тестване, пък смятат, че децата трябва да могат да посещават училище без никакви условия, тъй като това е тяхно конституционно право. Доста от тях се оплакаха, че децата им са дискриминирани, тъй като от разстояние не им се осигурява същото качествено образование като на съучениците им, още повече, че просветният министър Николай Денков обяви, че приоритет са децата в училище. "Това е двоен стандарт, вкъщи или не - всяко дете има право на образование!", казват те.
По мед и масло
На доста места родители свидетелстват, че при тях т.нар. "хибридно обучение", при което една част от учениците са в клас, а друга - вкъщи, протича синхронно и добре. "Включват ги онлайн. Стараят се да обърнат внимание на всички и засега всички взимат участие", споделя родител в социалните мрежи. "Ден втори от обучението - имат камера, гледат, слушат и участват в часа", казва друг. "Госпожата беше включила камерата към дъската, децата се включваха, имаше диалог. Нямахме проблеми като прекъсвания, загуба на нет или неразбиране", разказва и трети, според когото нещата са се получили заради изключителното съдействие на класния ръководител.
Някои не намират кой знае каква отлика от дистанционното обучение, при което целият клас си е у дома - с тази разлика, че през час се пишат публикации за конкретния час, и са много благодарни, че старанието на педагозите е за всички деца, без значение дали те са присъстващи или онлайн. Учители също споделят, че се справят, тъй като и преди класовете да се разделят на две, в тях е имало деца под карантина - в тези случаи преподавателите пак са включвали децата от вкъщи, натрупвайки известен опит в този вид преподаване.
Г-жо, може ли един въпрос?
Ключов въпрос при хибридното обучение, при което децата от вкъщи "влизат" в часа чрез камера в класната стая, е дали могат да участват в часа - да задават въпроси, да отговарят на учителски задачи и т.н., или следва да са само слушатели. Някои учители включват ефективно "домашните" ученици, други обаче не проявяват такава охота и учениците им са мълчаливи и пасивни наблюдатели. На доста родители например е обяснено, че деца, които учат дистанционно, няма да вземат участие в часовете, защото "такива били заповедите". "И в училището на дъщеря ми щяло да е така и на 20-ата минута да ги изключват от часа. Без да взимат участие. Аз съм без думи", удивлява се родител. "Няма дете, което ще стои отсреща да гледа безучастно безинтересен филм. Виж, ако дори 2-3 пъти в деня знае, че може да бъде попитано, това вдига качествено, много стъпки напред нещата", казва друг.
"Какво пречи учителят да се обърне и към някое дете зад екрана и да го попита за задача, за да провери дали е разбрало нещо. Това с цел назидание ли е измислено?", чуди се и учител, който от м.г. работи по този начин, въпреки оправданията, че преподавателите не могат да се разкъсат на две места. А отговорът действително може да открием в нормативната уредба. Може да звучи странно, но "при присъствено обучение на класа, включването на отделни ученици, които се обучават от разстояние в електронна среда, да наблюдават урока, се води за несинхронно обучение", отговарят от МОН на въпроси на "Сега" (въпреки че те биха могли да участват в реално време - бел. ред.). Понеже обучението за тях е несинхронно, т.е. са определени за наблюдатели, няма и ограничение часовете им да бъдат 20 минути, каквото е изискването за продължителността на един синхронен час за децата от начален етап.
Учители споделят и че проверяването на тетрадки на лаптоп отнема много повече време, отколкото когато задачите са на хартиен носител. Това обаче не е причина да не се преглеждат домашните на учениците, останали у дома, каквито практики има. "Извън урока с класа учителят взаимодейства с ученика синхронно - индивидуално или в група, като времето за това взаимодействие е не по-малко от 10 учебни часа месечно, разпределени между учебните предмети в зависимост от дела им в училищния учебен план", казват от МОН.
Дефекти
За съжаление, на много места дилеми с учещите вкъщи деца няма - те просто са изключени от случващото се в класната стая. "Нито включен компютър в час, нито учител, който да обясни нов материал! Сами си учат, сами си пращат, сами пишат, учителят само мята задачите и това е!". "Връзката е лоша и госпожата се включва през лаптопа си, дъската не се вижда, децата, и в по-голяма част от времето - и госпожата, не се чуват. Работим на 99% самостоятелно" - това са само някои от родителските коментари от последните дни.
Хибридното обучение в голяма степен зависи от техническите възможности - прекъсването на ток, слабата интернет връзка, бъговете в платформите и т.н. могат да провалят всеки учител. Преподаватели обясняват, че всеки шум в класната стая надделява, а гласът на учителя през камерата не се чува. И преди пандемията работата с 25-26 деца бе сериозно предизвикателство за педагозите, а при смесената полуприсъствена, полудистанционна форма задачата им става неимоверно сложна. Да не забравяме, че по-малките ученици, останали вкъщи, са доста по-демотивирани и по-трудно се концентрират.
Липсваща методика
Повечето учители са категорични, че хибридното обучение изисква допълнителна подготовка на учителите - те трябва да имат умения за бързо даване на обратна връзка, повече време за планиране, както и специално изготвени материали. "Някой да ви е дал методика за хибридно обучение? Методиката на преподаване е различна в двете среди, мястото на учителя е различно, планирането на часа е различно, работните ресурси са различни", обяснява преподавател. Всъщност, в училищния закон изобщо няма понятие "хибридно обучение", а в наредбата за организацията на дейностите в училищното образование са определени само редът за синхронното и за асинхронното обучение.
Хибридното обучение можеше отдавна да е проиграно - например в т.нар. "училища - дистанционни центрове", в каквито МОН имаше намерение да превърне няколко добре организирани в технологично отношение училища. Идеята беше в тях да учат онлайн тези деца, чиито учебни заведения не могат да им осигурят дистанционни учебни часове. Подобни центрове обаче нямаме и до днес.
