"ГЕРБ в момента прави плячкосване като за последно, особено чрез държавните предприятия, които ползва за черни каси – „Автомагистрали“, „Монтажи“, ДКК, предприятието за язовирите и ВиК холдинга. Схемаджиите са известни, знаят се и трябва да бъдат показани на българските граждани."
Силните думи са на Мая Манолова, лидер на коалицията "Изправи се! Мутри вън!" и председател на парламентарната анкетна комисия за разследване на пороците на управлението през последните 10 години. "С тази комисия ще покажем ценоразписа на скъпата клиентела на властта, защото цената я платиха обикновените български граждани. Изваждането на мутрите от управлението върви с доказателствата за техните престъпления", поясни в типичния си боен стил Манолова, която е инициатор на разследването. Но ето че едва родена, комисията по ревизията отива в папката "Архиви" - заради преждевременната кончина на 45-ото Народно събрание. Трябва ли да съжаляваме? Едва ли.
Всичко и всички
Комисията, оглавена от енергичната Мая Манолова, бе натоварена със супермисия "проверка за злоупотреби и нарушения при разходването на средства" от всички държавни органи и предприятия през последните 10 години. Срок за изпълнение - 3 месеца. Не е шега, така бе гласувано - в течение на 90 дни 18 депутати да се правят на следователи, ревизори, икономическа полиция и прокуратура едновременно, да се "гмуркат" във финансово-икономически миязми и да нищят схеми за източване на бюджета за десетилетие назад. Това не просто звучи амбициозно. Такава ревизия е "невъзможна мисия" - обемът на работа е колосален, с него не биха се справили и 100 комисии.
"Безплатното" саниране на панелни блокове, употребата на държавната Българска банка за развитие, налетите в проекта "Турски поток" и в държавната фирма "Автомагистрали" милиарди - всяка от тези теми заслужава отделно дългомесечно разследване, да не говорим, че сложните материи не са лъжица за всяка депутатска уста. Само документацията за газовия поток се оказа в обем 1 млн. страници - кой има време да изчете това? Междувременно комисията прикани всеки, който има данни за нарушения и престъпления, да ги праща. Дали Манолова и колегите й си дават сметка, че можеше да ги залее цунами от сигнали? Вероятно, но явно това не ги плаши - идат избори и анкетната комисия, независимо че ще живее кратко, върши по-добра работа от всяка пиар кампании.
И сигналите заваляха,
а Мая Манолова (без обяснения и мотиви) даде специално предимство на два от тях тях - оплакване на едър агробизнесмен от рекет и всеизвестния скандал "Подпорната стена на Алепу". При цялото голямо крадене в държавата точно тези случаи влязоха в дневния ред на комисията. Главната парламентарна ревизорка успя да организира незабравимо "шоу", в което повери главната роля на земеделеца милионер от Кнежа Светослав Илчовски, а той "накисна" друг милионер - собственика на пилетата "Градус", който го притискал с години от името на премиера Бойко Борисов. Илчовски разказа за рушвети, кюлчета злато, плеймейтки, забавления в Монако и други пикантерии, а шефът на "Градус" се изпусна за близки връзки с Борисов и не успя да обясни защо точно той и свързана с Пеевски фирма пратиха стока на онзи правителствен самолет, който летя до ОАЕ и върна някакви фурми, и какви са били ползите от бартера. Получи се невиждан скандал - спектакъл, но данъкоплатците даваме парите си на депутатите за друго, не за зрелища. "Снемането на показания" на двамата бизнесмени е работа на прокуратурата и съда, не на импровизирания "народен съд" на Манолва - в комисията летяха обвинения за тежки корупционни престъпления. Случаят с "Алепу Вилидж" пък от миналата година е в ръцете на Темида, след като не политици, а медии упорито разказваха за безобразния строителен проект на плажа, а сърцати природозащитници не спряха да протестират срещу бъдещия "подпорен" курорт и наистина беше странно, че ревизорката Мая реши, че и депутатите трябва да се занимават с него.
"Парламентарната комисия по ревизията, където зърнопроизводителят Светослав Илчовски разказа за подкупи, натиск и издевателства, съществува,
защото прокуратурата не работи",
коментира лидерът на Демократична България Христо Иванов след драматичното заседание - изслушване. "Една година живеем без ясен отговор на централен политически въпрос - дали премиерът на тази държава може да бъде заподозрян в тежка корупция. Хора подават сигнали, ангажират се с имената си... и никой не проверява тази работа. Затова има институции - да могат в тази мъгла да отделят зърното от плявата. Когато институциите не го правят, когато институциите си затварят очите, както прави Гешев, това е криза”, каза още Иванов.
Очевидно и внезапно разприказвалият се Илчовски, който години наред е бил в кръга бизнесмени, пърхащи около премиера - слънце, не смята, че Темида работи. В нормална държава сигурно щяха да го арестуват веднага след изповедите му пред комисията как години наред е корумпирал и е бил свидетел на грандкорупция, а не е сезирал правораздавателните органи.
През годините сме се нагледали на анкетни комисии по всякакви въпроси - за обгазяването на Стара Загора и за пребиваването на издирвания с международна заповед за арест Сретен Йоцич в България, за ползването на имоти в Студентския град, за случаи на полицейско насилие и за сигнали за опорочаване на избори, за хонорара от 1.5 млн. евро, който кабинетът "Станишев" плати на австрийския лобист Петер Хохегер, за поскъпването на лекарствата и за какво ли още не. Трудно е да се сетим за ползи и резултати от многобройните "разследвания.
Бой по Тройната коалиция
През 2009 г. ГЕРБ спечели разгромно изборите - на хората им беше писнало от лакомията на Тройната коалиция. Новите управляващи обявиха, че злоупотребите на кабинета "Станишев" трябва да бъдат разобличени и с гръм и трясък сформираха анкетна комисия. Начело на "народния съд" в Народното събрание застана изгряваща звезда на ГЕРБ - Стоян Мавродиев, който по онова време дори бе спряган за финансов министър (не стана, постът бе зает от Симеон Дянков, но пък по-късно се прослави като шеф на Комисията за финансов надзор и на държавната банка ББР). В следващите месеци народът със затаен дъх очакваше комисията да представи разкритията си за прахосването на поне 4 млрд. лева бюджетни средства (колосална за времето си сума) и виновните да бъдат наказани. Докладът "Бяла книга" за черните дела на министрите на БСП, НДСВ и ДПС се появи през пролетта на 2010 г. и изненадата бе колкото голяма, толкова и горчива - оказа се, че комисията "Мавродиев" просто е събрала в доклада си вестникарски изрезки от статии, разкриващи грандкорупцията в управлението. Бялата книга все пак бе изпратена в прокуратурата (ръководена тогава от Борис Велчев). Прокуратурата се задейства - обяви, че започва да разследва 150 договора, сключени от 13 министерства по времето на Тройната коалиция, вкл. и скандалните замени на гори и земи. Ако нямате спомени какво се случи по-нататък, не е случайно - просто нищо не се случи.
Някои от разследванията се повтарят с известни мутации през годините - като вечнозелените теми за "Покварата по върховете на властта" и "АЕЦ "Белене".
През 2012 г. например парламентът създаде временна комисия за проучване на
корупцията по високите етажи на властта
Разследването бе оглавено от фамозния Яне Янев - създател на партията с кратък живот "Ред, законност и справедливост". В комисията влязоха още лични депутати като Христо Бисеров и Хамид Хамид, Волен Сидеров, а също и Мая Манолова, която по онова време бе острие на БСП. "Репертоарът" обхващаше „конкретни корупционни схеми" и публични скандали като „хидровъзел „Цанков камък”, „източване на БДЖ”, АЕЦ „Белене”, „Арсенал”, „Сливенгейт”. Дали тази комисия допринесе за разбулване и криминално преследване на корумпирания елит? Въпросът е риторичен.
С много очаквания бе заредена работата на временната комисия за проверка на всички факти и документи по проекта АЕЦ "Белене" от 2002 до март 2012 г. Надеждите отново не се оправдаха - макар че след време се стигна до обвинения, осъдени няма, вкл. и заради изтекла давност. "Гьолът" край Белене и в момента продължава да засмуква като черна дупка парите на данъкоплатците - проектът е замразен, но има разходи за съхраняването на площадката и съоръженията и за комисиите и работните групи, търсещи решения за бъдещето му.
"Престъплението на века"
Сгромолясването на КТБ през лятото на 2014 г. разтресе България. Шокът бе огромен, а парламентът откликна на обществените очаквания и създаде анкетна комисия, която да разкрие защо и как "четвъртата по големина банка" се оказа банков "Титаник". Кипя дългомесечен труд, депутатите написаха доклад и го пратиха в прокуратурата. И какво от това? Държавното обвинение и съдът работят повече от петилетка по делото КТБ, трупат се томове и експертизи, текат разпити на свидетели, а краят на делото КТБ изобщо не се вижда.
Какво показва "прелетът" над работата на анкетните комисии в предишните парламенти?
Първо, в общи линии резултатът е печално съчетание на много пропаганден шум, напразни очаквания за възмездие, пропилени "човекодни" на депутатите и прахосани пари (участията на членовете на комисиите не са безвъзмездни). Разкритията рядко стигат по-далеч от разследванията, които медии и граждански организации вече са провели и разгласили.
Второ, нито една от досегашните комисии не се е нагърбвала с такава колосална задача като последната - да разобличи зулумите на трите правителства на Бойко Борисов, и то в рамките на 3 месеца. Това задание буди недоверие - не звучи като сериозно намерение да доведе до сериозни разкрития и до възмездие, а прилича на зареждане на картечница срещу политическия враг, която да носи дивиденти на стрелците и да доразкъса и бездруго съсипания фасон на управлението на ГЕРБ.
Факт е, че когато става дума за разобличаване и осъждане на покварата във властта, дори прокуратурата и съдът се провалят - при положение че разполагат с далеч по-голяма експертиза, опит и инструменти за разследване, събиране на доказателства. Ярък пример са периодично повтарящите се
безплодни опити за "ревизия" на приватизацията
Иван Гешев не е първият главен прокурор, който се захвана с тази задача и вероятно няма да е последният. Но дори Никола Филчев не успя да извади "кирливи ризи" на кабинета "Костов", а така силно искаше. Такива разследвания "ангро" са напълно безсмислени и обречени напъни. Те само създават илюзия за вършене на работа, докато часовникът неумолимо тиктака и отброява времето за изтичане на давността. Точно така бе приключена историята на "Кремиковци" - докато прокуратурата ревизираше на едро "престъпната приватизация", под носа й титанът на българската металургия на няколко пъти смени собствениците си, за да бъде разпродаден на финала като скрап.
Истината е, че анкетните комисии са "губи време и губи пари". Каквито и разкрития да направят депутатите,
всичко опира до Темида
Затова от "Демократична България" са напълно прави - задача №1 е реформиране на съдебната система. Който бърза да възрази, нека първо си отговори на въпроса - колко корумпирани министри са влезли в затвора?
Комисията "Манолова" щеше да спечели повече доверие, ако си беше набелязала само 3, 5 или 10 знакови корупционни сделки или схеми. Вместо това се захвана с "тотална ревизия". И така заприлича на одиозния Бойко Борисов с неговите кухи лозунги "Работа, работа, работа" и "Видими резултати". За такива случаи народът казва "Прах в очите" и "Много пара в свирката". Така или иначе, комисията си отива, както и парламентът, който я създаде. През юли ще има нови избори. А зад кадър точенето на бюджета неумолимо продължава.
