Ресторантът беше от най-изисканите в града. Всички маси бяха заети, а над тихите разговори и периодичното потракване на прибори приспивно се носеше ненатрапчива джаз музика. Оставката седеше сама на масата си и усещаше, че никога досега не е била толкова притеснена.

- Желаете ли да поръчате? – приближи се до нея сервитьор.

- Нека изчакаме още малко – погледна часовника си Оставката, - всеки момент очаквам човека, с когото…

Внезапно в ресторанта влезе Корнелия Нинова.

- … имам среща – довърши Оставката и помаха на Корнелия.

Тя се приближи до масата и се усмихна:

- Извинявай, че закъснях.

После седна и видимо притеснена заразглежда менюто.

- Тук патешкото е страхотно – отбеляза тя, – със смокини и билкова коричка… Ако предпочиташ нещо морско, филето от фагри е най-доброто в града, сервират го с…

- Виж – прекъсна я Оставката, - храната е прекрасна, но искаш ли да караме по същество? Ти ми се обади, за да поговорим. Ето, тук съм. 

Корнелия остави менюто и въздъхна.

- Да – кимна тя, - поисках тази среща, защото не бях права. Казах някои неща, за които сега съжалявам… и те моля да ми простиш.

Очите на Оставката се насълзиха, но тя бързо успя да се овладее. Беше се зарекла да не показва слабост.

- Това, което казах за теб – продължи Корнелия, - беше заради емоцията, заради яростта, заради моментно умопомрачение, ако щеш. Не съм свикнала да се извинявам, аз съм борбена другарка! Но когато сгреша, имам доблестта да си призная. Сгреших! И ти се извинявам. Не искам да се разделям с теб!

Оставката преглътна, опита се да не е шумно, но не й се получи:    

- Няма да ме оставиш, така ли?

Корнелия се протегна и я погали:

- Никога! Чуваш ли ме – никога!  

Изведнъж в заведението влезе Оставката на Цветанов.

- Не я гледай тая – каза Корнелия, – важни сме само ние с теб.

- Бутилка от най-скъпото ви шампанско! – изкрещя Оставката на Цветанов. – И кошница с ягоди! На моята маса.

След което се настани в сепаре за шестима.

- А какво ще кажат за нас хората? –  попита Оставката на Нинова, като се опитваше да не обръща внимание на другата Оставка. – Ще ни се подиграват. Първо казваш за мен едно, после казваш съвсем друго…

- Пука ми за хората! – махна с ръка Корнелия. – Важни сме само аз и ти, разбираш ли? Аз и ти! Никога няма да те дам, каквото и да се случи, каквото и да направя!

- Омари има ли? – викна Оставката на Цветанов. – Значи, два омара за сега и два за вкъщи. Месо от делфин докараха ли ви? Как така няма!?    

- Кажи ми пак, че никога няма да ме оставиш – прошепна Оставката на Нинова, загледана в честните очи на своята другарка.

- Никога няма да те оставя! – прошепна й Корнелия.

- Казах най-скъпото ви шампанско – изкрещя Оставката на Цветанов, след като звучно бе изплюла съдържанието на чашата си в лицето на сервитьора, - а не някакъв „Дом Периньон“ от 98-а, вие за прошляк ли ме имате?

- Извинете, извинете… – бършеше лицето си сервитьорът.

- Знаеш ли – огледа се Оставката, - тук стана доста шумно, искаш ли да отидем на някое по-спокойно място? Например у вас? – и се усмихна.

Корнелия също се усмихна, после двете станаха и със сплетени пръсти излязоха от ресторанта, докато Оставката на Цветанов нареждаше:

- Като не можете делфинско, поне ми сервирайте филе от кит!

- Много се извинявам – наведе се към него управителят на ресторанта, - само да попитам относно сметката…

- Като миналият път – махна с ръка Оставката на Цветанов.

- Разбира се – кимна управителят, после се обърна към сервитьора и му поясни – Каквото поиска, пиши го на сметката на ГЕРБ.