Това е ден, във който ние тачим
по-нежния човешки организъм;
изказваме по тоя странен начин
дълбокия народен феминизъм.
За бабите - народни акушерки,
и техния критичен тежък труд;
те първи виждат бебешки джумерки
и първи идат в пек или във студ.
Мъжете сиреч нищо не разбират
от тия деликатни женски работи;
сега е друго - раждат и умират
и без да викат да помага баба ти.
Но в наши дни мъжете си намират
познание в достъпни силни дози
и всички могат да се дипломират
за акушери и гинеколози.
Сега е тъй, но нека уважим
това, което представлява бабата.
И нека не изчезва яко дим
на миналото паметта и славата.