Откога се брои давността по задължения, свързани с договори и граждански дела?

К.И., София

Идеята на погасителната давност е да накара един кредитор да си събере съответните вземания, дългове, заеми по начин, по който да не разтегля във времето този процес, да не злоупотребява. С нейното въвеждане се дава възможност длъжникът да иска погасяване на правото на кредитора да търси защита. Целта е да не живее длъжникът или неговите наследници постоянно в страх и притеснение как примерно след 30 г. кредитор може да реши, че ще си поиска нещо дължимо, и то с лихвите. 

Правилата за погасителната давност са основно в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Именно там е записано, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Веднага след това обаче е определено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, тези за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Именно последното - периодични плащания, в случая е много важно, защото при тях са например масовите сметки за ток, парно, вода и т.н.

И тук стигаме до първия основен въпрос - откога почва да тече давността? ЗЗД определя, че "давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо". Това означава от деня, в който е трябвало да бъде извършено съответното плащане. Това е основното правило, най-често срещаният случай. Има обаче и няколко други хипотези. Така например в ЗЗД е записано, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, то давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, определя още законът. За вземания от непозволено увреждане пък давността почва да тече от откриването на дееца. И накрая - при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Важно е да се знае, че законът счита за недействително съглашение, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказа от давност, преди тя да е изтекла.

Важно е да се разгледа и кога давността се прекъсва. Прекъсване има с признаване на вземането от длъжника. Същото е положението и при предявяване на иск или възражение, или на искане за почване на помирително производство. Ако обаче искът или възражението, или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Прекъсване има и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От всяко прекъсване на давността почва да тече нова давност. Ако едно вземане е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

От 2021 г. бе въведено правилото и за абсолютната давност в ЗЗД. Там е посочено, че с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Тази давност обаче не се прилага за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество, за непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и за издръжка, за трудово възнаграждение, за обезщетения по Кодекса на труда, по повод приватизационна сделка, по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.