Софийска премиера: театър "Азарян"
Участват: Александър Тонев, Койна Русева и други
Когато едно общество обича артистите, тогава всичко е наред, уверява ни героят на Асен Блатечки в най-новата постановка на Иван Добчев – "Чайка" по А.П. Чехов. Заглавието е част от афиша на Драматично-куклен театър "Константин Величков" – Пазарджик, а софийската премиера се състоя преди дни в театър "Азарян". Изненадани сме да видим известния актьор не в ролята на сдобилия се с популярност писател Тригорин, по когото въздишат жените, а като 55-годишния бивш порядъчен акушер Дорн – най-сериозния в пъстрата компания. В кожата на майстора на перото, според когото хубавите, но празни думи са като мармалад, който той не яде, успешно влиза Тодор Кайков. Младият Александър Тонев, който прави силна роля в премиерния спектакъл на Театър 199 – "Най-бързият часовник във вселената", е убедителен и тук в образа на Константин Треплев. Претворен от него с много ирония, персонажът му се явява еквивалент на Шекспировия Хамлет, въплъщаващ стремленията на ренесансовата личност. Като Нина Заречная гледаме номинираната в категорията "Дебют" за наградите "Икар" Галя Костадинова. Сред най-ярките изпълнения е това на Койна Русева, която с видима лекота съумява да пресъздаде експанзивната, но преди всичко егоистична природа на Ирина Аркадина.
В сравнение с предишната сценична версия на руската класика, която Добчев прави преди около 30 години, настоящото представление предлага нов прочит. Режисьорът плътно се придържа към жанровото определение, дадено от самия Чехов – комедия в четири действия. Ключът сега е възприемането на пиесата като символно изображение на думата "театър". Със запалени свещи в ръце, като че участват в свещенодействие, героите се разполагат по местата си в качеството си на зрители на повдигаща цял куп философски въпроси постановка, дело на обещаващия талант Константин Треплев. Въздействащо е сценографското оформление, което предлага Ирена Дойчева в сътрудничество със Станислав Памукчиев. Особено визията им за "бащата на вечната материя" – сиреч Дявола – с неговите пронизващи кървави очи.
Също като в „Нова Библия" по Йордан Радичков – другия спектакъл на Иван Добчев (играе се в "Сфумато"), където селяните джапат в придошлата вода, сега прословутото "дяволско езеро", за което всички говорят, може да бъде видяно и усетено като реалност от публиката. Осезаемо присъства и чайката – като звуков ефект, като материя (мъртва и по-късно препарирана) и като дух. Пиесата провокира към размисъл коя е всъщност чайката, появяваща се някак нелепо в сюжета, и какво символизира тя. Дали е зловещо пророчество, или, както се изразява режисьорът, напомня за „малките невидими смърти, които вървят с нас през живота".
