- Кои професии ще покаже тазгодишното издание на Базар на професиите?

- Тази година на Базара на професиите, който ще се проведе на 25 и 26 ноември в София, ще бъдат показани над 60 професии, при това в различни формати - като презентации, разговори, в интерактивни работилници и на щандовете на компаниите-участници в изложението. Ще бъдат представени традиционни професии като химик, агроном, инженер, журналист, но и нови и нашумели професии като тези в IT сферата, напр. професии, свързани с наука и обработка на данни (data scientist), софтуерен инженер, специалист за дистанционни изследвания, благодарение на които чрез сателити може да се проследяват изсичания, наводнения и засушаване, промяна в релеф, да се предвидят и предотвратят бедствия. Дрогерист и създатели на подкасти и планетариуми са други любопитни професии.

За първи път ще представим професии, свързани с гейминг сектора, който се оказва не само привлекателен, но и сред бързо развиващите се у нас - младежите ще научат кои са основните умения, на които трябва да наблегнат, ако искат да се развиват в областта. Отново ще представим популярната професия "инфлуенсър" с всички нейни разновидности и труда и знанията, които стоят зад успеха. Двете индустрии ще бъдат представени в разговори с няколко гости, за да се обхванат многобройните възможности за реализация, които предлагат. Открит разговор за отговорностите на обществено значимите професии ще бъде проведен и с представители на лекарската, учителската и други ключови за всички ни професии. По време на миналогодишното издание на Базара това беше и един от най-гледаните разговори от програмата.

Разбира се, ще бъдат представени и зелени професии като "спасител на храна" и еколог, които са сред професиите на бъдещето, заедно с тези в IT сферата и грижата за хората. Това, което определено ще продължи да се търси, са знания и умения в сферата на математиката, точните науки, но и креативността.

Повече от 20 водещи компании ще участват със свои щандове, лектори или работилни на Базар на професиите 2022. Сред тях са Асарел Медет, ДМ България, Enery Bulgaria, Кауфланд България, ЛИДЛ България, Овергаз, ТехноЛогика, СОФ Кънект (Летище София), Фесто Производство,  Кока-кола ХБК,  KBC Bank, ОББ, ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3, VMWare, Schneider Electric България, Солвей Соди, Байер България, Българско школо, Център за подкрепа за личностно развитие, Кариерно консултиране и консултиране - София.

- Ако ученик се чуди с какво да се занимава, как да се ориентира? Какво бихте го посъветвали?  

- Ориентирането при избор на професия е дълъг и нелесен процес, като първите стъпки започват от увлеченията и силните страни на децата, какви предмети в училище или извън училище събуждат интереса им и какви знания усвояват с лекота. В нашата образователна система първият по-сериозен избор на посока е след седми клас, когато децата (трябва да) избират дали да се насочат към професионално или профилирано образование, съответно езикови, хуманитарни или гимназии, профилирани в точните науки или към техникуми. Следващата дилема обичайно стои в края на средното образование, когато тийнейджърите трябва да изберат професионалната област, в която да се развиват. Изборът на професионален път най-често става с помощта на родители и учители, а понякога, но не често, е подпомогнат и от специалистите по ранно кариерно консултиране. Тук идва и ролята на бизнеса и професионалистите, които представяйки своите професии, запознават младите хора с особеностите на професиите от първо лице. 

Ако сте ученик - чуйте родители, учители, специалисти, запознайте се с различни професии, срещайки се с хора, които работят тази професия. Елате на Базара на професиите, търсете и други срещи с професиите, информирайте се. И вие изберете своята посока. Тази, която ви е на сърце. Нека изборът да не е определен от модните вълни, а от интересите и уменията. Ако сте - родител, подпомайте, а не налагайте, вслушвайте се в децата си, бъдете до тях. Но да не изземвам ролята на кариерен консултант - елате на Базара и ще чуете лично професионални съвети от тях. 

Елате, ако сте между 5-7 клас, ако сте в гимназиален клас и ви предстои избор на университет, ако сте студент. Последните две издания на Базара на професиите обаче показаха, че студенти и младежи на възраст 18-23 г. също са гледали с интерес програмата на събитието, вероятно в търсене на възможност за конкретна професионална реализация. Всичко това показва, че професионалното ориентиране е процес, който започва още в детска възраст, но продължава и по-нататък, а дори и след завършване на конкретно образование или натрупан професионален опит. Това отговаря и на тенденциите, които се наблюдават за промяна в упражняваната професия и кариера дори в по-зряла възраст.

- Защо кариерното ориентиране не е развито у нас? Кой трябва да се занимава с кариерното ориентиране на децата - училищата, кариерни центрове?

- Все още неразпознато, невидимо и непопулярно е кариерното консултиране. Всъщност в България има обучени кариерни консултанти, изградени центрове за подкрепа за личностно развитие (Софийският център, който е към Столична община, ще бъде на Базара), неправителствени организации, които работят в тази посока, но те не са много и не са припознати от ученици и родители. Специалистите, които се занимават с кариерното ориентиране, трябва да са близо до младите хора, да ги познават, да спечелят доверието им и да им помагат в този избор. Вероятно е необходима дългосрочна кампания за ползите от кариерно ориентиране и улеснен достъп до него, за да не разчитат родителите и младежите само собствените си сили и знания или на ресурсите от интернет, а в процеса да бъдат ангажирани както подготвени консултанти, така и образователната система.

- Държавата предлага различни програми, за да подобри връзката между образованието и бизнеса - в училище има защитени специалности, във вузовете има безплатно обучение за студенти в дефицитни специалности и за такива, които сключат договор за 5 г. с работодател и т.н., но като че ли всичко това е недостатъчно? Какво още е нужно?

- Образователната система има нужда от промяна, човечност и практичност. Тя обаче все повече се отваря към партньорство с бизнеса. У нас има училища, които работят по дуалната система и в тях младежите  учат и усвояват на практика в различни предприятия определени професии, професионалните училища са също чудесен пример. Висшите учебни заведения работят по много съвместни проекти с бизнеса и професионалисти от практиката преподават в различните програми. Може би това, което трябва да се промени, е отношението към образованието и науката - те не се изчерпват с обновяването на сградите и оборудването на кабинетите, а със знанията и уменията, които дават и с това децата ни да се научат да мислят. За това са необходими подготвени преподаватели, чийто труд се цени от обществото и които могат да разкрият част от тайните на преподаваната от тях наука и да насърчат младежите да продължат нататък. Тук е мястото да благодаря на всички учители, които съзират Базара като една възможност за материализиране на връзката образование - професия.

 - Наскоро стана ясно, че над 331 000 млади хора в България на възраст 15-34 г. нито работят, нито учат. Как те да бъдат мотивирани да учат и работят?

- Като се убедят, че е cool (готино - бел. ред.) да работиш, да твориш, да създаваш, да си полезен. Като изградят своя собствена мотивация, че е вълнуващо да създадеш изобретение, да напишеш статия или песен, да  ремонтираш самолет и т.н. Осмеляваме се да вярваме, че Базарът на професиите дава именно такава възможност за вдъхновение благодарение на директен разговор на децата и младежите с хора, които обичат работата си. Професионалистите ще представят спецификата на професията си, необходимите за нея знания и умения, професионалния път, който са изминали, който рядко е гладък и равен, но и удовлетвореността от дейността си. Това е една от целите, които си поставяме - да покажем, че трудът е ценност, че създаването на продукт в резултат на работата ти, особено в екип мотивира, носи признание и дори може да даде личен смисъл в живота.

Именно тези истории на успеха, който се измерва не с йерархия и възнаграждение, а с усещане за принадлежност към професия и компания, и с удовлетвореност, са истинския мотиватор. За това обаче са необходими знания и умения, както и постоянство. Разбира се, подобна мотивация не може да се постигне с едно събитие, необходими са общи усилия на образователната система, на бизнеса и на родителите, които с личния си пример могат да "заразят" децата си с ентусиазъм.

- Има ли младежи, избрали своето образование или професия благодарение на срещата си с професионалисти на Базара?

- Да, има младежи, които поне до някаква степен са направили своя информиран избор и благодарение на ранното запознаване с професии. Виктория Йовчева, 19 г., се включи още в първите издания и още тогава сподели, че иска да стане финансист като своята майка. След завършване на финансово-стопанската гимназия, днес Виктория е студентка е по финанси в УНСС и има за цел след това да разшири познанията си по икономика във Виена. Гергана и Мария Илкови поемат по пътя на професията на баща си Кръстю - монтьор на електронно производствено оборудване в Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед и от 11 години е в екипа на "Асарел-Медет". И двете учат "Минна електромеханика” в средното си образование, Гергана е 12 клас, а Мария вече е първи курс  в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски" задочно и работи в компанията. Други две момичета избират пътя на компютрите, различен от този  на родителите им - Дарина Попова учи информатика в НБУ, а Вероника Попова - компютърни науки във ФМИ в СУ. И двете са гостували на Базара многократно и това поне докъде е спомогнало за осъзнат избор.