Чума! Прасета квичат, стопанки кълнат, свиневъди ругаят, звяр и природа гледат сеир! И само в китното българско селце Чубрица е спокойно, всекидневно, делово. Защото там проблеми с африканската чума по прасетата нямат! Каква е тайната?
- А, тайна! - позасмива се бай Вълчан, един от местните животновъди. - Поучихме се от свинете! Свинята защо е животно на всенародна почит и уважение в цялата страна? "Защото е вкусна!" ще кажете вие, гражданята.
Тук мустакатият ни чичероне в свинската развръзка вече се смее с пълно гърло, а до него леля Белонога, байвълчановата спътница в живота и в кочината, хихика в шепа. Засмиваме се и ние, позасрамено, ала от сърце. Сетне байното става сериозен:
- Свинята е животно приспособено, непретенциозно и изпълнително. Сипеш и ярма с коприва - лапа! Сипеш и цвекло - лапа! Сипеш и царевица - лапа! Сипеш и помия - лапа! Не е имало случай свиня да откаже да лапа! Само в страшните истории, с които свиневъдите плашим дечурлигата, има кльощави свини! В живота хайваните трупат сланинка като...
Тук Вълчан хвърля поглед към налятата си половинка, но явно премисля, та премълчава едно, за да продължи с друго:
- Значи, казахме си ние, по-първите хора на село Чубрица, необходимо е да се преориентираме от крехките, болнави свине към други животни, също толкова вкусни, но незаплашени от африканска чума! Мислихме, обсъждахме, посбихме се даже, но накрая, не без решителната намеса на г-н Байрактаров, пенсиониран учител по география, решихме да подменим свинете с хипопотами!
Какъв обрат! Нерде свине, нерде хипопотами! А бай Вълчан пак се смее:
- Много ви разбират на гражданята главите! Хипопотамът дебел ли е? Дебел е! Сланина трупа ли? Трупа! Месо на кокал има ли? Има! Какво повече искате?! Панделка с 5G мрежа ли, прости Господи?!
Изразяваме скепсис спрямо вкусовите качества на хипопотамското.
- Нищо му няма! - махва с ръка байното. - Освен това хипопотамът е пет, че и десет пъти по-тежък от една свиня!
Не ни хрумва какво да възразим срещу този икономически довод.
- Ще възразите друг път! Ние в Чубрица да не ядем свинете с четината! Видяхме кое е хубаво, кое работи и заработихме хубаво! При нас, господа, вече няма крави! Сменихме ги с камили и край с "лудата крава"! Биволи да сте видели по нашия край? Няма и да видите! Слоньове! Кучетата пък сменихме с крокодили! Не лаят, но затова пък от крадците остават само копчетата в крокодилската тор!
Впечатлени сме и не го крием.
- Като сте впечатлени, защо лапате мухите? - обажда се стрината.
Вълчан й изшътква уж ядосан, но после потвърждава:
- Права е мойта Белонога! Учете се, бе! Нали в града всички, барабар с жълтите павета, уж имате вишо!
Мълчим, вслушвайки се в мъдростта на местно ниво.
- Силовите органи са неефективни? Внасяте африкански! Има едни племена... Ама вие по ги знаете географските неща! Здравната реформа това, личните лекари онова! Шамани! С песни и танци чудеса вършат! Самолети за милиарди! Абе вие луди ли сте?! Африкански пчели убийци! Не само са безплатни, ами и няма отърване от тях! Изтичали били лични данни от НАП! Защо ги държите там?! Съхранявайте ги в Сахара! Нещо да е изтекло от тази пустиня? Борисов ви бил омръзнал, Радев бил не знам си какъв! В някои африкански държави през ден си ги сменят! Та, като стана дума за алтернатива, искам да обявя най-новия политически проект "Няма такива свине"...
Каква точно алтернатива ни очаква не разбираме, защото се оттегляме, но не шумно и с африкански подскоци, а безмълвно, по-английски. Лоши ученици сме, личи ни...
YouTube
