Великите открития винаги стават или случайно, или на три водки.

Третата водка ме отнесе в бъдещето. Или поне така ми се струва – на стената в бара няма календар. То и часовник няма – да не се притесняват хората, че закъсняват за някъде. На когото му трябва часовник – да си е стоял вкъщи да гледа будилника!

Значи, може и да съм отнесен в бъдещето, но не и чак дотам да не забележа скучаещата блондинка с размери ей толкова на толкова, на ей толкова – съжалявам, заради политиката за защита на лични данни не мога да дам точните цифри, затова показвам с ръце, за да придобиете поне бегла представа.

- Извинете - казвам, - не искам да бъда нахален, но много ми се иска да се запозная с личните ви данни.

Сигурно си мислите, че е идиотско да се говори по тоя начин, но в бъдещето със сигурност свалките ще започват точно така.

Блондинката от бъдещето ме оглежда внимателно и отвръща:

- Моля, изчакайте, вашето обаждане е важно за нас.

Ясно – дава заето. Но и не прекъсва връзката, което пък е важно за нас! Ние, от бъдещето, не се отказваме толкова лесно. Изчакваме още една водка време и отново се присламчваме към обекта на желания.

- Може ли да попитам…

Блондинката поддава:

- Преди да продължите, моля да се запознаете с нашата политика за защита и обработка на лични данни.

Точно това ми трябваше!

- Възхитен съм от вашата политика – казвам възторжено. – Такава политика отдавна не бях виждал! Направо зашеметяваща! Виждате, ръцете ми треперят от вълнение, да не говорим за лявото предсърдие! Каква желязна защита! Каква прецизна обработка! Невероятно – вас трябва по телевизията да ви показват, прогнозата за времето да четете!

Номерът с прогнозата ще минава и в бъдещето. Блондинката клъвва:

- Моля, преди да продължим нататък, да потвърдите своето съгласие за обработка на вашите лични данни.

Ама, разбира се, как няма да го дам! За какво са ми личните данни, ако никой не ги обработва!

- Мила госпожице – разтапям се, - ето ми данните, работете с тях както желаете! Те, както и аз, сме изцяло ваши!

- Как ме нарекохте?

Майчице!

Груба грешка – и в бъдещето ще допускаме такива.

- Извинете – тръшкам се, - простете идиотското и дискриминиращо обръщение, проява на рудиментарен сексизъм, наследство от социализма и криворазбрания преход, не исках да ви засегна, моля да извините примитивното ми поведение, дължи се на късния час и напрежението – контактът с вашите данни ме развълнува прекалено  много.

Не минава.

- Моля да заличите личните ми данни и веднага след това да ми се махнете от главата.

И в бъдещето заличаването на личните данни ще става както и сега – с изтриване. Две бързи водки вършат тая работа.

- Готово ли е? – иска да бъде сигурна блондинката.

- Готово, та оттатък – отвръщам. – Вие коя бяхте? Знаете ли, струва ми се, че съм ви виждал по телевизията – вие не четяхте ли прогнозата за времето…

…Та, за какво разказвах? А, да, за откритието си. Елементарно – открих на какво ще се дължи демографската криза в бъдещето! Ако не вярвате – експериментирайте сами!