Във всеки човек дреме талант към някакво изкуство. Важното е да даде поръчка за събуждане.
Но то си е божа работа – никога не е се знае кога човек ще пропише стихове, че и романи, кога внезапно ще прорисува живопис направо с пръсти или ще пропее. Е, дано последното да не е в полицията.
А може и да се пропие – едното не пречи на другото.
Впрочем ситуацията е доста сложна, когато те избие на изкуство – понякога се минават всякакви граници, защото там няма ограждения, а ако има, винаги се намират каналджии, дето им знаят слабите места.
Проблемът е в това – може да се окаже, че са ти слаби ангелите. Бай Дечко Узунов го беше казал много точно на времето по конкретен повод: „Всеки човек на изкуството малко или повече е луд, но някои го прекаляват!“
Но да караме по същество. Става сума за Жорето от "Горубляне" и Гана от "Обеля".
Първоначално абсолютно всичко вървеше по мед, който сякаш пчеличките събираха от третомандатни оранжерийни гербери и по Бойко-Борисова свинска мас (знаем колко е питателна!).
Живееха на семейни начала при Жорето в "Горубляне", а Гана даваше под наем гарсониерата си в "Обеля". Щяха да се женят...
Но неочаквано Жорето се влюби в песните на Жо Дасен. И като всяко българско парлевуфрансе ги запя мо-та-мо! А като ходеше по улиците ностоп, си свирукаше Salut. И на Жорето взеха да му викат Жото.
Гана обаче не издържа. Реши, че Жото го прекалява – все пак тя беше жестока фенка на хеви метъл. Взе си багажа и се върна в Обеля. Заживя с наемателя, защото той си беше предплатил. Но след време го разкара, понеже оня смяташе, че вече не е нужно да плаща наем, щом са си интимни.
А Жото всяка вечер биеше път от "Горубляне" до "Обеля" и й пееше под прозореца Et si tu n’existais pas.
– Голям ахмак си – каза му веднъж зевзекът на блока бай Спас. – Кво й пееш на французки? Изпей й „Изкарай, Гано, говедата“, че тя всяка сутрин изкарва някое говедо... И не е мястото тук да протестираш, че те е уволнила! Помисли по въпроса!
Цяла нощ Жото го удари на размисъл. На дргия ден, свирукайки си по улиците Salut – хоп пред Министерския съвет. И запя със страшна сила Et sit u n’existais pas...
Премиерът излезе, разбра за какво става дума и извика в кабинета си министъра на вътрешните работи, социалния министър и Цецо Цветанов, който си беше на всяко гърне мерудия. Па удари с юмрук по бюрото:
– Оня ден детския радиохор ми пя, сега Жото от "Горубляне". Ай стига вече! Въпросът с Гана от "Обеля" да се реши спешно!
И се проведе операция „Гана“. В гарсониерата й спипаха някакво говедо, издирвано от Интерпол. А с Гана сключиха споразумение – ще е защитен свидетел и няма да я съдят за укривателство, ако се ожени за Жо. И тя кандиса.
Голяма сватба беше, Цецо Цветанов игра хоро, облечен в народна носия, защото току-що се беше върнал от чеверме в провинцията.
Бойко Борисов нямаше време да се отбие, но си мислеше почти на френски: „Ако аз не съществувах, к’во ли щяхте да правите всички?“
______________
*Ако ти не съществуваше (фр.)
