В малкия партиен офис седяха двама и решаваха судоку.
- Здравейте – казвам аз, – идвам лично да ви подкрепя в предстоящата изборна битка, имате моя глас, така да знаете.
Онези се спогледаха.
- Наистина ли?
- Разбира се! Вие сте партията, която винаги е казвала само истината, с две ръце подкрепям вашата програма за управление!
- Ама ние – викат те – още нямаме програма…
- Нищо – тупам ги аз по раменете, – когато си напишете програмата, ще знаете, че имате един сигурен поддръжник.
В щаба на следващата партия ме приемат с отворени обятия.
- Ние – казват – разчитаме на вас, гласът на народа е на първо място!
- Браво – казвам аз, – това е пътят на всяка партия към победата и светлото бъдеще. Слушайте народа, нищо друго не е важно.
По обяд стигам до офиса на партията, която е опозиция на управляващите.
- Искам – казвам – да ви поздравя и да ви кажа, че съм с вас! Само така, напред!
Те ме гледат с неразбиране.
- За какво поздрави?
- За вашата опозиционност. За вашия характер. За всичко. И най-вече за обещанията ви, че ще победите. А после ще има мир и любов за всички!
- Значи – питат ме – ти ни подкрепяш, така ли?
- С две ръце – викамq – винаги съм ви подкрепял така, както вие винаги сте подкрепяли угнетените и онеправданите! Долу измамниците и разните корумпета!
- И – питат ме – ти ще гласуваш за нас, така ли! Да те отметнем в общата бройка, а?
- Само турете монополите в ъгъла, на колене, с вдигнати ръце и ме отметнете във всички списъци, винаги ще ви подкрепям.
Дадоха ми кафе и сандвич, а после аз поех към лъскавите офиси на управляващата партия. Там ме приеха с известно недоверие.
- Кой те праща? Тука случайни хора не идват!
- Никой не ме праща – най-честно си признавам, – идвам по своя воля. Не мога да не дойда и да не призная колко мъдро и правилно управлявате държавата и съдбините на всички мои братя и сестри! Дойдох да се поклоня пред вашия управленски мащаб!
- Ти ще гласуваш ли за нас на изборите!
- Разбира се! Ще гласувам за вас с двете си ръце, колко пъти мога!
Те пак ме гледат.
- И няма да искаш нищо в замяна, така ли? Пари, постове, разни други услуги, а?
- Хубава работа – викамq – как може да си помислите такива неща!
- Щото – викат – всички говорят, че ние купуваме и продаваме гласове. И тука идват всякакви, все искат нещо, пазарят се. Ти не си от тях, така ли?
- Няма такова нещо! – потвърждавам аз. – И постове, и пари, всичко си е за вас. Идвам с чисто сърце, да си говорим за програми, за управление. Щастието на света зависи само от вас.
Прибирам се по късните часове, а приятелите ме чакат и отдалече започват:
- Пак ли каза на всички партии, че ще ги подкрепиш, ще гласуваш за тях и че те са единствени?
- Така е, на всички го казах – признавам азq – не се сдържах. Партиите се скъсват да ни говорят глупости, заливат ни с обещания, които никога няма да се изпълнят, кълнат се, че ни обичат и не могат без нас. Е, този път аз ги изпреварих. И ще постъпя като тях – нищо няма да изпълня от това, което им обещах! Да видят те колко е хубаво!
Приятелите ми атакуват морала ми:
- Всичко, което им каза, е лъжа и измама!
-Така е то – викам им, – ама не правите забележки на партиите, а на мен. Твърде много очаквате от тези, от които не може да се очаква нищо.
- Бъдещето никога няма да дойде при нас! – клатят глава приятелите ми.
- Светлото бъдеще – викам – е единствено и само за нашите партии. За нас бъдеще не се предвижда. Но си имаме минало, което ще ни стигне за години напред.