Подочух, че раздават предизборно милиони от бюджетния излишък. И хайде пред министерския съвет.

Огледах оттук-оттам и установих, че там охраняват по-добре даже и от бирената фабрика, където също съм удрял на камък с не един бизнес план. Реших да опитам с тактиката "Глуха кучка" и заобиколих край служебния вход.

Няколко часа по-късно сгащих някакъв закръглен, зализан, с костюм, явно новак в правителството, защото като ме видя как криволича насреща му, рошен от вятъра, замръзна в почуда и това беше достатъчно да го хвана за горното копче на сакото.

- Тук съм за милионите от излишъка! - обявих жизнерадостно, та да го заразя с моя позитивизъм.

Там явно ги имунизират срещу такива прилепчивости, защото сви глава в раменете си и попита:

- Ще ги допълвате или само ще погледате?

- Искам и аз да топна гага в тях! - казах този път простонародно, белки го разчувствам.

Отново явна имунизация! Поокопити се и ми препоръча да се обърна с този въпрос към министъра на здравеопазването, той се занимавал с такива като мен. Накарах го да се закълне над ролекса си, че ми казва истината, и хайде на официалния вход на здравното министерство.

Обясних, че отивам при Ананиев, праща ме един закръглен, зализан, с костюм, явно новак в правителството, но инак душа човек и също крило за народа. Охранителите се чешеха дълго по униформените глави и когато вече ми се стори, че ще започнат да се чешат един друг, един от тях съобщи на секретарката на министъра за моя случай.

След малко се появи засукано създание, огледа ме иззад раменете на охраната, а аз в това време си излях душата относно правителствените милиони и моето участие в тяхното раздаване. Тя се протегна иззад съответните рамене, пипна ми челото с маникюр и ме упъти към Министерството на финансите, техен ресор са милионите и разпределението им.

Благодарих от сърце и хайде при Горанов, по-точно при охраната на министерството му - така и така, праща ме един закръглен, зализан, с костюм, явно новак в правителството, а също и от здравното министерство ми препоръчаха това посещение. Финансовите охранители обаче хич не се чешеха по главите, личеше си, че са по така, все пак паричните неща охраняват, направо ме заизтикваха навън, а когато заврещях, че ще се оплача на Бойко Борисов, ми казаха, че това е мое право и хлопнаха финансовите врата пред носа ми.

Закономерно се упътих към началото на това бизнес начинание - входът на Министерския съвет. Там, въпреки че ме пращаха един закръглен, зализан, с костюм, явно новак в правителството, а също и от здравното и финансовото министерства, не ме слушаха дълго, експедираха ме на тротоара. Този път приложих тактиката "Побит камък" и няколко часа по-късно край мен минаха автомобили с бойкоборисовски вид, та заскачах, замахах и заговорих с езика на тялото по-изразително от Марсел Марсо. Малко по-късно при мен на тротоара излезе едно младо момче - костюмарче. Обясних му за милионите и той хич не се учуди, явно не бях първият, делово ме попита половин милион веднага устройва ли ме. Мълком му целунах младата ръка и той с помощта на охраната изнесе два куфара и ги остави отпреде ми.

- Половин милион ли? - изхъхрих невярващо.

- Даже повече! - увери ме той - Стенограми от речите на премиера при първи копки, откривания и посрещания! Общо десет часа, по 10 800 думи на час, по 5 знака в дума - 540 000 знака!

Посегнах да го сграбча за пеша на сакото, обаче младото гъвкаво, изсули се, пък и охранителите ме изгледаха зверски, та останах сам на тротоара. С моя пай от правителствените милиони.