- Добре де – викат ми аверите, – какво толкова трябва да направиш, че да те обявят за главанак!
Мислих, мислих, после им викам:
- Ми, можеш първо да затриеш целия архив, дето се вписват граждани, фирми и всичко живо – това е доста добро постижение!
Аверите също мислят известно време, после не се съгласяват.
- Не е достатъчно това – викат.
- Такива неща властта – казват те – веднага ги замита под килима, вика, че е дребнотемие, какво толкова е станало. С такова постижение не постигаш нищо – най-много премия да ти дадат, но обида и наказание – не, никога!
- Вижте – казвам на аверите ми, – има много пътища да станеш главанак. Едните са дълги, другите са кратки! Кратък път, примерно, е да си държавен началник, който пази всичките имена, сметки и тайни на народа, а после всичките тайни изтичат и се изпаряват. Казва се кражба на лични данни. Може ли такъв човек, който трябва да пази всичко лично в държавата, да не го обявят за главен главанак?
Аверите се смеят от сърце:
- Може, разбира се! Такъв кьопчо на може да е главанак. Щото държавата и властта у нас хал хабер си нямат какво значи лични данни. Тука всичко тече като от лейка, всякакви лични данни се продават и купуват и държавата не знае това струва ли нещо, или е боклук. Да.
Запалих си цигара, после отворих тефтера си, за да си припомня – у нас глупости много, а паметта – малко. И казвам:
- Задължаваш хората за всичко да се молят, да пишат и да бришат, събираш им такси и глоби, ама не можеш да спазиш никакви срокове и хиляди клечат по гишета и псуват на глас. Е, кажи, не си ли главанак, а?
- Не, не си – упорстват моите приятели, – не си главанак, защото държавата има нужда от пари, а не от хора с редовни документи. 
- Да дойдеш на власт и да обещаеш, че веднага ще направиш дузина магистрали – това не те ли прави главанак, а?
- Не – единодушни са аверите, – по време на избори няма морал и чест, всичко е отворено!
Пак чета записките си.
- Може ли човек, дето гони инвеститорите още от границата на държавата, да е главанак!
- Какви ги говориш! Такъв може да е митничар, шеф на дирекция или началник в спецслужбите, даже и министър, но главанак – не. Няма как.
- А да обещаеш на всички, че веднага Европа ще ни целуне и приеме, че врати ще отворят Шенген и всички зони, а това все не става и не става, не е ли признак за главанащина, а?
- Не става! – викат ми аверите. –Това е политика и не е пример за нищо! И затова всичко е на шест.
Вбесявам се искрено.
- Как шест, бе! Вие чувате ли се изобщо? Това не било пример, онова не ставало, друго не работело! Животът ми мина в такива евтини приказки! 
- И не спират да ми дуднат – викам, – че сме обградени от шпиони и главанаци, които готвели преврат и искали да бутнат държавата! Ето, за това ви питам – кой, как и защо на целия този фон става провокатор и главанак, тука и сега! А кажете де!
- Хич не ги разбираш ти нещата! – убедени са аверите ми. – У нас главанак е този, когото премиерът го посочи!
- Стига бе! – викам им. – Вие все с премиера се извинявате!
- Не – твърди са аверите ми, – точно обратното е, премиерът ни винаги се извинява с нас! Ние сме тези, дето не разбират живота, но когато той седне пред микрофоните – всичко идва на мястото си! Той казва кой е брат и кой е сват, що е враг или главанак и всичко друго.
- Излиза  – викам аз, – че тука е по-добре да си власт, правителство, а най-добре е да си премиер, така ли!
- Така е – викат, – тука да си такова нещо е супер! 
- И – продължават – много кофти е да си народ! Все някога ще те посочат за главанак!
- Мерси! – казах аз. – Айде, че имам друга работа.
Истината е, че никой никъде не ме чакаше.