Медия без
политическа реклама

Реконтра

Какво ли не правим заради гражданското общество!

16 Авг. 2019
Влаковете са си екстра, но по тях падат скали...
Влаковете са си екстра, но по тях падат скали...

Родолюбиво инвестирах три лева в розов домат родно производство и вечерта тъкмо си сипах една ракия, на вратата се позвъни. Басирах се със себе си, че е комшията - той индикира къде е сипана ракия по-точно и от ЦРУ севернокорейските изстрелвания на ракети. Довлачих чехли до вратата и спечелих баса.
- Измислих как да бъдат спасени от фалит железниците! - съобщи ми той, докато му сипвах.
Комшията е бивш висшист и така и не успя да преодолее напълно склонността към мисловна дейност.
- А трябва ли? - провокирах го.
- Трябва! - избухна той. - Това е транспортът на нашата младост! Икономически изгоден! Има социална функция...
Тук той прекъсна сказката си, за да вдигне пълна чаша:
- Да пием за новото начало на БДЖ!
Сторихме го и попитах:
- Ново начало значи ли, че ще се започне начисто?
- Да! Каквото било, било, железниците трябва да станат на хората, които пътуват!
- Но те постоянно се сменят, как точно ще станат собственици? - отбелязах.
Комшията хитричко се подсмихна:
- В това е тънкостта! Докато пътуваш, влакът става твой дом, защото твоят дом на практика не е твой дом, докато пътуваш! Вместо билет - нотариален акт за седящо място до края на пътуването! Колкото и да е убого, ще ти е скъпо, нали е твое!
Наложи се пак да отпия, а той се солидаризира с мен. Сетне продължи разпалено:
- Качваш се на влака и си у дома си! От едното съседно купе долита семеен скандал, от другото гърми музика, каквато не можеш да понасяш!
- Как онзи пътник ще знае каква музика не понасям? Нали временно сме собственици на купетата си! - попитах логично.
- Тук е България! - прогърмя някак праисторически гласът на комшията. - Тук музиката иззад стената винаги е противна! И над главата ти винаги тропат, дори и да си под открито небе!
- И винаги някой дупчи с перфоратор, но така, че хем те побърква, хем не можеш да установиш откъде точно, та да го удушиш при смекчаващи вината обстоятелства!
Той ме изгледа като пророк любимия си ученик:
- Я как от ход схващаш! Значи за пломбираните радиатори в купетата, които през зимата ще работят само при кондукторите и разходите ще се калкулират в цената на билетите, няма нужда да ти казвам!
Кимнах:
- Освен това няма нужда да ми казваш, че ще минават инкасатори, които ще засичат водомера и електромера в купето, като това, разбира се, е само за домашен уют, защото в цената на билета предварително са калкулирани 1 кубик вода и 8 киловата електроенергия.
- Ако пътник е жена, кондукторът ще я накара да му закърпи чорапите и да му сготви мусака, а той по никое време ще се върне от проверка на билетите пиян и ще захърка на съседната седалка! Ако пътникът е мъж, кондукторката ще го накара да мине с прахосмукачка коридора и да ремонтира осветлението в тоалетната!
Очите на комшията приличаха на въглени в баровско барбекю, аз обаче съхраних ума си хладен:
- Добре де, за какво ти е на теб цялата тази работа?! Да не си станал на стари години гражданин?!
- Една добра идея заслужава добра почерпка!
- Чакай ти БДЖ да те почерпи! - засмях се.
Той отговори с много достойнство:
- Не се знае, нека първо да им разкажа какво съм измислил. Пък и нали ти вече ме почерпи... - добави той и гаврътна последната глътка в чашата си.
Сетне впи жадни очи в шишето, което предвидливо държах по-далеч от него.
- Когато БДЖ те почерпи, и аз пак ще ти сипя - скицирах бъдещето.
Комшията много се огорчи:
- Не очаквах това от теб! Язък за гражданското общество, дето заради такива като теб го няма! Не бива да чакаме от БДЖ, сами трябва да решаваме проблемите си!
Нали и аз имах висше, макар и залиняло след толкова години, нямаше какво да възразя и сипах пак.

Последвайте ни и в google news бутон