Седях си вкъщи и зяпах някакво реалити шоу, за да кажа на следващия ден в работата, че въобще не гледам такива неща, когато на входната врата някой звънна. Отидох да отворя само защото пуснаха реклами.

- Привет! – поздрави ме костюмиран господин с ей такава усмивка.

- Да? – вдигнах вежди аз.

В отговор той светкавично извади някаква снимка от папката, която носеше, и ми я бутна в лицето.

- Забавен фотос, а? – попита, като не успяваше да скрие вълнението си.

Ядосах се, че отново по неясни стечения на обстоятелствата бях успял да привлека към скромната си особа поредния откачен, но миг по-късно видях какво всъщност е заснето на снимката и започнах да се хиля.

- Много смешно, нали? – хихикаше се и костюмираният. – Това прави ли ви щастлив? Имам предвид, тази снимка, така като я гледате, ощастливява ли ви?

Колкото повече гледах снимката, на която министър Каракачанов, явно току-що събуден с тромпет до ухото, се кокореше неразбиращ към камерата, толкова повече се давех от смях.

- Ама, вижте го как зяпа – смеех се с глас аз, - като изплашена сърничка… - после потупах костюмирания по рамото. – Признавам си, господине, наистина ме ощастливихте. За последно се смях така, когато осъдиха Волен Сидеров на общественополезен труд.

- Ей, браво, чакайте секунда – намигна ми костюмираният, след което издърпа от папката си друга снимка и гордо ми я показа. – Воала!

Този път се запревивах от смях. Волен Сидеров захапал пура от куку-магазин, която явно току-що се е взривила в лицето му, крещи от страх с опърлен перчем като злодей от анимационен филм.

- Това вече е върхът! – смеех се със сълзи аз. - Ама откъде ги намирате тия снимки? Кой ги прави?

- Аз ги правя. – тупна се по гърдите костюмираният.

- Вие? – учудих се.

- Да. – кимна онзи. – Работя в най-новото министерство в България. – Министерството на щастието. В момента го популяризираме и затова за по-сигурно ходя от врата на врата да обяснявам.

- Чакайте малко – присетих се аз, - нещо четох, че министър Екатерина Захариева е била на среща с министъра на щастието в Обединените арабски емирства? 

- Точно така – потвърди господинът. – И след като премиерът Борисов разбра, че в Обединените арабски емирства съществува такова министерство, веднага нареди и у нас да направим подобно.

- Добре, де – не разбрах аз, – а какво общо имат с Министерството на щастието тия снимки, на които се гаврите с политици? – учудих се аз.

- Ами, вижте – вдигна рамене господинът, - основната идея на Министерството на щастието е да радва хората, да им съобщава добри новини, да ги обнадеждава. Ние обаче направихме проучвания и се оказа, че в България хората се радват и са обнадеждени само, когато политиците страдат. И именно затова, моля, на вашето внимание показвам следващата снимка от нашата колекция: вицепремиерът Валери Симеонов опитва да запази равновесие на улицата, след като иззад ъгъла някой изненадващо го е цапардосал с огромен надуваем чук по главата. Виждате ли го как кълне на свиня, докато се опитва да разбере какво става?

Смях се с глас около минута, после си поех дъх и попитах:

- Как им взехте съгласието да ги тормозите в името на всеобщото щастие?

Господинът се усмихна.

- Вижте, ние в Министерството на щастието може и да сме от онзи ден, но не сме вчерашни! Тормозим само тези политици, които са готови на всичко, за да останат във властта, тъй като са наясно, че напълно случайно са попаднали в нея. И в този ред на мисли…

Преди още да е извадил следващата снимка, знаех, че на нея е заснет Марешки.