Съмнителният субект се подпираше на тухлената стена и пушеше цигара, когато мъжът с лице на добродушен дакел предпазливо го доближи.

- А-а-а… - тихо започна мъжът, докато не спираше да се оглежда, сякаш очакваше всеки момент някой да изскочи от мъглата и да го арестува, – разбрах, че сте точният човек, към когото да се обърна, за да ми набави определено… нещо. Правилно ли съм разбрал?

Съмнителният го огледа от долу до горе, след което смукна дълбоко от цигарата си, изстреля я с палец и показалец на сантиметри от мъжа и с ехидна усмивка, разкриваща позлатен кучешки зъб, го попита:

- На толкова тъп ли ти изглеждам, куко? От пет метра миришеш на ченге!

- Аз? – посочи се мъжът. – Полицай? Моля ви се! В никакъв случай! Тук съм, за да видя дали ще можете да ми набавите едно… нещо! – после отново снижи тон. – Черния булдог ми каза за вас.

Щом чу прякора на бившия си съкилийник, Съмнителния придоби съвсем друг вид, почти приятелски:

- Защо не каза веднага бе, мъжки, инфаркт ли искаш да ми докараш? Черния булдог два пъти ми спаси живота в панделата, сериозен пич. Щом те праща той, значи и ти си такъв, казвай направо, какво ти трябва? Трева ли? Малко махорка да оправим настроението, а?

- Не, не – поклати глава мъжът, - не искам марихуана, благодаря ви, за друго съм дошъл.

Съмнителният сбръчка вежди, рядко грешеше в преценките си за хората, а в дадения случай беше сигурен, че с тая физиономия на добродушен дакел тоя надали щеше да иска нещо по-сериозно от една-две цигари, с които да се фука после пред колегите си в офиса.

- Явно си дошъл за нещо по така, а? – потупа го по рамото той. – Нямаш грижи, имам всичко – кока, херинга, амфетки… какво ти трябва?

Мъжът обаче отново поклати глава:

- Вижте, извинявам се, но не съм дошъл за наркотици, не искам да омаловажавам факта, че имате и кокаин, и хероин, и амфетамини, повечето хора си нямат, но за друго съм тук… – след което за пореден път се огледа да не би някой да ги наблюдава с бинокъл през затъмнения прозорец на цивилна полицейска кола, готов във всеки един момент да включи сирените.

- Щом не си тук за наркотици – ухили се Съмнителния, търкайки дланите си една в друга, - значи искаш жена, а? – и побутна с рамо мъжа, все едно си бяха авери. – Браво бе, тарикат, а в първия момент ми заприлича на смотаняк! Имам нещо точно като за тебе, мъжки! Казва се Шугър, класа, класа! Като от буквар – с бомби два декара, джуки като пуф фотьойл, може да крещи на френски…

- Не търся жена проститутка, моля ви! – прекъсна го за пореден път мъжът. – За съвсем друго съм дошъл!

Съмнителния вдигна рамене.

- Добре, работата е ясна, обаче имай предвид, че травеститите ми са два пъти по-скъпи!

- Какво? – учуди се мъжът. – Как травестити? – след което за всеки случай се и прекръсти.

Съмнителния започна леко да се изнервя.

- Значи и травестит не искаш, така ли? – излая той. – Хубаво де, наркотици не щеш, проститутка не търсиш, с травестит не искаш да обмениш интимитет, за какво си дошъл да ми губиш времето ли?

- Не, не, нищо подобно – вдигна ръце мъжът. – Дошъл съм за нещо, с което никой в държавата не може да се сдобие, обаче всички в момента го търсят, и се надявах вие, нали, като специалист да можете да ми помогнете… - после се наведе към Съмнителния и му прошепна: "Търся електронна винетка".

Съмнителния поклати глава с разбиране, след това се огледа и на свой ред се наведе към мъжа, за да му прошепне:

- И аз.