Не мога да разбера как изобщо работи българското правосъдие в тези условия – пейките скърцат, от прозорците духа, компютърът забива, а цялата зала смърди на непрани чорапи. Ако зависеше от мен, нямаше да стоя и пет минути в залата, но не зависи от мен – зад моята пейка дремят двама полицаи и внимават да не изляза на чист въздух.

- Обвиняемият – казва съдията, - вие сте обвинен в принадлежност към ОПГ и изброените в петте тома на делото деяния по членове...

Членовете хич не ги кльопам – също като мръсните чорапи. Но пък затова си имам адвокат – адвокатите обичат тези миризми, дори се вдъхновяват от тях, да не кажа, че се възбуждат.

Уважаеми еди-какви си, пита адвокатът, не ви ли се струва, че това намирисва отдалеч.

Аз съм на същото мнение, но на мен не ми е позволено да питам – казаха ми да се обаждам едносрично, за да не се усмърди съвсем работата.

Да се уточним първо с понятието ОПГ, натрапено от прокуратурата, казва адвокатът. Според некомпетентното ѝ тълкуване това било значело „Организирана престъпна група”. Да помислим обективно и без предразсъдъци – а не може ли да бъде преведено като „Образцова противопожарна група”? Това веднага би обяснило присъствието на моя довереник на мястото на спонтанно възникналия пожар в някакъв офис от том втори на делото.

Друго възможно значение на въпросната абревиатура би могло да бъде „Оперативна помощ за гражданите”. При повикване моят довереник и неговите приятели и колеги оперативно са се притичвали на помощ на гражданите, за да им помогнат в неотложните им нужди – притичването им при многобройните случаи, в повечето – дори без специално повикване, е подробно описано в том първи. Не мислите ли, че съвсем необосновано спонтанната гражданска реакция на господина тук, до мен, се тълкува като нарушение на членове от уважавания от него наказателен кодекс?

Ама много смърди на чорапи! Защо пускат публика и репортери – аз нали казах, че ще си платя за закрит процес!

Прокурорът шава нервно, но няма думата – сега моят човек говори. Ето, изрови още едно логично обяснение на ОПГ-то ми.

И, може би това трябваше да го изтъкна не чак накрая, а на първо място в общественополезната гражданска активност на групата, събрана, мотивирана, инструктирана и ръководена от скромния, избягващ всякаква евтина медийна популярност и обществено признание, мой довереник, всъщност съкращението ОПГ, възприето от него, възприето и от мен, възприето дори от прокуратурата, в крайна сметка означава „Обединени предизборни гаранти”. С инициативите и дейността си тринайсетте събрани от прокуратурата тук бизнесмени и хора със свободни професии, са целяли гарантирането на честен, почтен, мирен и безконфликтен предизборен период с предвидими последствия. На абсолютно свои разноски, с личните си коли, те са обикаляли страната, за да противодействат на опитите за компрометиране на честността на предизборната борба. Понякога срещу тях е прилагано насилие, на което те, като истински достойни българи, са отговаряли по подобаващ начин, като при това – отбележете – никога не са безпокоили полицията за помощ. Понякога, отново със свои лични средства, са подпомагали материално и най-бедните избиратели - държа това да се отбележи в протокола – дори без разписки! Действали са и в качеството си на противопожарна група при случайно възникнали пожари по маршрута им, а също така – и в помощ на гражданството при защита на гражданските му права и задължения. И с това се изчерпват и компрометират и всички необосновани обвинения в том трети, четвърти и пети. Именно затова ние настояваме за прекратяване на това дело и изказване на благодарности към моя подзащитен и симпатичните млади хора на пейката зад него.

Тук съдията вдигна ръце към небето сред чорапената смрад и рече:

- OMG!

Не го разбрах – сигурно, защото беше на чужд език, ние чуждите езици за нищо ги нямаме – вземаме си преводач, когато се налага.

Хайде, по-скоро да пишат протокола и да си ме пускат, че в тия зали така смърди, че се не трае!